Леката и непретенциозна на пръв поглед история за младата вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник, е брилянтен роман, написан в най-добрите хумористични традиции. Ненапразно книгата бързо се превръща в хитово заглавие в Хърватия, а нейната популярност нараства неимоверно след едноименния филм - в телевизионен и в широкоекранен вариант. В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение. Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя ... |
|
|
"Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха ... |
|
|
Един късен любовен роман на Кутси за късния любовен роман между възрастен полски пианист и неговата барселонска Беатриче."Минава един ден, през който тя размишлява върху думите заради вас. Каквото и да означават на английски, каквото и да означават на полски, който вероятно се крие зад английския, въпросът е какво означават в действителност? Той е тук заради нея, както някой е в хлебарницата заради хляба? И какво означава тук в крайна сметка? Каква полза за него, ако неговото тук е Жирона, а нейното тук - Барселона? Или може би той е тук заради нея, както някой е в църквата заради Бог?" Из книгата "Кутси ... |
|
|
"Дж. М. Кутси ни казва онова, което винаги сме подозирали и от което винаги сме се страхували - че политическата промяна е безсилна да премахне човешкото нещастие. Disgrace (Безчестие) е първия му роман, в който той открито пише за Южна Африка от периода след апартейда, а безрадостната картина, която рисува, не носи утеха никому, без оглед на раста, националността и гледната точка." Андрю О'Хеър, 1999 Романът печели награда Букър за 1999г. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (роден в Кейптаун през 1940 г.) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Майсторът от Петенбург, Живот ... |
|
|
В раздираната от гражданска война Южна Африка Майкъл К. предприема рисковано пътуване през страната, за да отведе болната си майка до родния ѝ дом. По пътя майката умира, а синът се оказва сам в клопката на размирното време, от която намира радикален начин да се измъкне, за да съхрани достойнството и свободата си. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (Кейптаун, 1940) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Позор, Майсторът от Петербург, Дневник на една лоша година. Носител е на Нобелова награда за литература, Букър, Фемина за най-добър чуждестранен роман и др. Живее в Аделаида, ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
|
През 2012 г. Тезей напуска с трите си деца Париж, "западния град", в търсене на нов живот. В този миг той е обсебен от мисълта за бягство далеч от миналото, от изгубеното си семейство. Онова, което иска, онова, към което се стреми на всяка цена, е забравата и пълното изчистване на съзнанието, за да заживее отново. Много скоро обаче миналото го застига. Тезей носи със себе си три кашона със спомени от своите близки - по един за майка си, за баща си, за брат си: писма, ръкописи, снимки от детството, семейни архиви. И макар че отказва да се подчини на несъзнателните пориви на желанието да се обърне назад, в крайна ... |
|
|
Забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... В най-новата си книга, чието българско издание се появява едновременно с американското, именитата историчка, Джоан Скот, за пореден път изследва начините, по които различието създава проблеми за практиките на демокрацията - този път е контекста на дебатите по повод забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... |
|
|
Тази книга, дълго и изкусно отлагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост. Стъпили върху разбирането за поезията като "игра на знание", стихотворенията от "Изкуство на отлагането" провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Сборник, анализиращ процесите в българското изкуство за последните 20 години. ... |
|
|
Настоящият сборник критически есета е опит да се съберат и евентуално преплетат различни перспективи върху философския и литературен Ерос. ... |
|
|
Абистан, огромна империя, носи името на своя пророк Аби, наместник на Йолах на земята. Системата ѝ на управление е основана на амнезията и почитането на един-единствен Бог и Неговия наместник. В обществото цари пълно подчинение, всяка идея, действие или дума, които не отговарят на официалната политика, могат да бъдат разкрити и сурово наказани. Войни се водят постоянно с Враг, който е невидим, но е навсякъде. Главният герой Ати обаче поставя под съмнение наложените истини и се хвърля в търсене на другия свят, който официално не би трябвало да съществува. Силно напомнящ за света на Оруел в 1984, не само със ... |
