"Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха ... |
|
|
"Собствена смърт" е мащабна книга. Лесна за четене и почти неизчерпаема. Следва класически метод: за най-големите неща говори с най-простите думи. Въпреки обичта си към разговорния език, авторът не се поддава на изкушението на прекалено опростения начин на изразяване, не се опитва да скрие например, че притежава известна медицинска начетеност, че е вещ и в областта на философските понятия. И все пак книгата не е научнопопулярен или специализиран философски труд, а грандиозна прозаическа поема. Дава ни онова, което и най-добрият научен труд не е в състояние, а само поезията може да ни даде."Вилфрид Виганд ... |
|
|
В раздираната от гражданска война Южна Африка Майкъл К. предприема рисковано пътуване през страната, за да отведе болната си майка до родния ѝ дом. По пътя майката умира, а синът се оказва сам в клопката на размирното време, от която намира радикален начин да се измъкне, за да съхрани достойнството и свободата си. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (Кейптаун, 1940) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Позор, Майсторът от Петербург, Дневник на една лоша година. Носител е на Нобелова награда за литература, Букър, Фемина за най-добър чуждестранен роман и др. Живее в Аделаида, ... |
|
|
Един късен любовен роман на Кутси за късния любовен роман между възрастен полски пианист и неговата барселонска Беатриче."Минава един ден, през който тя размишлява върху думите заради вас. Каквото и да означават на английски, каквото и да означават на полски, който вероятно се крие зад английския, въпросът е какво означават в действителност? Той е тук заради нея, както някой е в хлебарницата заради хляба? И какво означава тук в крайна сметка? Каква полза за него, ако неговото тук е Жирона, а нейното тук - Барселона? Или може би той е тук заради нея, както някой е в църквата заради Бог?" Из книгата "Кутси ... |
|
|
"Дж. М. Кутси ни казва онова, което винаги сме подозирали и от което винаги сме се страхували - че политическата промяна е безсилна да премахне човешкото нещастие. Disgrace (Безчестие) е първия му роман, в който той открито пише за Южна Африка от периода след апартейда, а безрадостната картина, която рисува, не носи утеха никому, без оглед на раста, националността и гледната точка." Андрю О'Хеър, 1999 Романът печели награда Букър за 1999г. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (роден в Кейптаун през 1940 г.) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Майсторът от Петенбург, Живот ... |
|
|
През 2012 г. Тезей напуска с трите си деца Париж, "западния град", в търсене на нов живот. В този миг той е обсебен от мисълта за бягство далеч от миналото, от изгубеното си семейство. Онова, което иска, онова, към което се стреми на всяка цена, е забравата и пълното изчистване на съзнанието, за да заживее отново. Много скоро обаче миналото го застига. Тезей носи със себе си три кашона със спомени от своите близки - по един за майка си, за баща си, за брат си: писма, ръкописи, снимки от детството, семейни архиви. И макар че отказва да се подчини на несъзнателните пориви на желанието да се обърне назад, в крайна ... |
|
|
Забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... В най-новата си книга, чието българско издание се появява едновременно с американското, именитата историчка, Джоан Скот, за пореден път изследва начините, по които различието създава проблеми за практиките на демокрацията - този път е контекста на дебатите по повод забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Сборник, анализиращ процесите в българското изкуство за последните 20 години. ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
|
Абистан, огромна империя, носи името на своя пророк Аби, наместник на Йолах на земята. Системата ѝ на управление е основана на амнезията и почитането на един-единствен Бог и Неговия наместник. В обществото цари пълно подчинение, всяка идея, действие или дума, които не отговарят на официалната политика, могат да бъдат разкрити и сурово наказани. Войни се водят постоянно с Враг, който е невидим, но е навсякъде. Главният герой Ати обаче поставя под съмнение наложените истини и се хвърля в търсене на другия свят, който официално не би трябвало да съществува. Силно напомнящ за света на Оруел в 1984, не само със ... |
|
|
Д-р Хана Стивънс е британска писателка на кратки разкази и художествена документалистика. През 2021 г. излиза сборникът ѝ Когато ги няма, разказващ историите на хора, които изведнъж изчезват - възрастни и деца, майки и бащи, съпрузи и любовници, съседи и приятели. Истории за неизлечими липси, за разкъсани връзки, за разбити животи. Хана Стивънс е директор на организацията Wind & Bones, която използва разказването на истории като катализатор за положителна социална промяна."Според Съвета на началниците на националната полиция в Обединеното кралство дадено лице се смята за изчезнало, когато местонахождението му ... |
|
|
"Гледката през прозореца към живота на едно малайзийско градче, Лубок Сайонг, който романът открехва, първо ни озадачава, после ни разсмива, след което ни разнежва, натъжава, ядосва и накрая умилява. Цялото наше безумство обаче не търси да изненада или да впечатли с екзотика - това, което за непознатия читател звучи екзотично, за действащите лица е повседневност. Историята ни изненадва и впечатлява с друго - с това колко просто наглед е разказана, със своята увлекателност, непринуденост и емоционална топлота. Всичко е замесила Ши-Ли Коу в повествованието - и четири сестри, и легенди за древни времена, и елементи от ... |
