"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
|
"Гео Милев е най-многостранната творческа личност в българската култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. А като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца..."Светлозар Игов ... |
|
|
"Борба за Отечеството" съдържа писма и документи. Във включената тук документация на Летописеца се намира автентична информация не само за комитетското десетилетие - Старозагорското (1875) и Априлското (1876), но и за политическите борби и за дейците им след Освобождението, на които Захарий Стоянов е съвременник, а и не рядко участник, каквито са Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879), превратът, извършен от княз Александър Батенберг (1881) и времето на пълномощията (1881 - 1883), "емигрирането" му в Пловдив и заставането начело на съединисткото движение и извършването на Съединението и ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
|
|
Това е разказ за борбата на човека за правото да мисли - битка по-голяма от всякакви сражения с куршуми и мечове, която върви от началото на Историята, тема вълнуваща ни и сега. Това е битка за толерантност, борбата на непокорния и несломим човешки дух за правото да има собствени мисли и убеждения и свободата да ги изразява. В тези страници има убийци, който измъкват хора от леглата им за да ги бесят, защото са избрали да мислят различно от тълпата; има похот и грабеж, които превръщат нормалният човек в звяр, които безогледно палят и хитруват; има любов, която ги подтиква да умрат стискайки здраво неясната мечта; има ... |
|
|
Париж през двадесетте години на миналия век: леещо се перно, шумни партита и американци, живеещи разпуснато в Европа с пари от дома и олицетворяващи новата сексуална свобода. Фиеста е един от ранните модернистични романи, базиран на реални събития от живота на автора и типичен пример за роман за изгубеното поколение. Смятан е за един от шедьоврите на Ърнест Хемингуей, класически пример за неговия пестелив, но мощен стил на писане. С покъртителен поглед върху обезверението и тревогата на поколението след Първата световна война романът представя двама от най-незабравимите герои на Хемингуей - Джейк Барнс и лейди Брет Ашли. ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
