Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
|
На прага на времето е разказ за няколко епохи: личните истории на Маричков се преплитат с тези от историята. Да бъдеш рок музикант през 60 -те години на XX век е трудно начинание. Времето не е замъглило спомените на Маричков, сладкодумно разказва за ентусиазма и проблемите, през които минава, за да шлифова таланта и характера си. От изданието ще научите още за драматични и забавни случки от концерти и турнета на Щурците, истории за приятелство, любов, музика, разочарования, успехи и компромиси - потопете се в тази пъстра картина На прага на времето чрез спомените на една от най-влиятелните рок личности. В книгата ще ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
"Борба за Отечеството" съдържа писма и документи. Във включената тук документация на Летописеца се намира автентична информация не само за комитетското десетилетие - Старозагорското (1875) и Априлското (1876), но и за политическите борби и за дейците им след Освобождението, на които Захарий Стоянов е съвременник, а и не рядко участник, каквито са Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879), превратът, извършен от княз Александър Батенберг (1881) и времето на пълномощията (1881 - 1883), "емигрирането" му в Пловдив и заставането начело на съединисткото движение и извършването на Съединението и ... |
|
|
Повече от две хиляди години след смъртта си Юлий Цезар остава една от най-великите фигури в историята. Успехите, които носи на Рим, оформят поколенията през вековете след него и името му се превръща в синоним на "император". Макар да е най-известен като пълководеца, победил галите и удвоил териториите на Рим, той е също блестящ оратор, талантлив писател, и опитен политик. Юлий Цезар е сложен мъж - едновременно герой и злодей. В характера му се преплитат смелост и амбиция, чест и суета. Роден в благородническо семейство в упадък, той изгражда кариерата си с такава ловкост, че от поста на жрец постепенно се ... |
|
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
