"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |
|
Българската история не започва с Атилкес Аспарух, нито с баща му Кубрат - Хорбата на Българите. Не започва и в 165 г., когато на трона на Буляр или Алания се укрепва ага Ружа - първият от Първата Хонорска Династия, който кръщава държавата си България по сакралното име на царският ѝ елит. Херодот го нарича "царски скити". Прочети, Българино, този първи свитък от книга първа "В мъглите на времето" на "Книга на българите". До седмия ѝ свитък ще имаш всички доказателства за величието на народа арийски оплодил съвременната цивилизация, та да се замислиш поради що се жалиш! Вземи се у ... |
|
Продължението на Свобода или смърт. ... Историческото разследване Невидимата искра на Възраждането е за незнайните, подминавани и подценявани събития, влезли в основата на нашето Възраждане като дялани камъни. Тук са разказани истории за видни българи, чиито имена през годините са изгубили блясъка си напълно незаслужено: Софроний Врачански, Осман Пазвантоглу, Антон Йоанович, Никола Пиколо, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Иван Селимински, Иван Касабов, Георги Раковски, Сава Доброплодни, Кръстьо Пишурката, Драган Цанков, Марко Балабанов, Бачо Киро, Велчо Джамджията, Георги Мамарчев и други. Българските възрожденски ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |