"Зигмунд Фройд" е третата част от трилогията "Изцеление чрез духа", излязла през 1931 г. В центъра на повествованието на Стефан Цвайг са биографиите на Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд - личности, които всеки в своето време и в своята област, се опитват да търсят лек за тялото чрез душата. Цвайг е един от първите немски писатели, който признава влиянието, оказано му от Фройд, и който в собствените си творби се занимава с написаното от австрийския невролог. Самият той ходи на консултации в прочутия кабинет на "Берггасе" 19. Целта на студията му не е описание на учението ... |
|
Съставител: Стилиян Йотов. ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
|
Съставители: Антоанета Колева, Валентин Калинов. ... Що е съвременно? Що е диспозитив? Що е творчески акт? Що е заповед? Познавате Джорджо Агамбен - световноизвестния философ, един от най-забележителните интелектуалци, ангажирани с мислене за събитията на настоящето - чрез изданията ни на три части от легендарната му поредица Homo sacer и есеистичната му книга Идеята за проза. В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията. Защо да си съвременен означава да не прилепваш към своето време? ... |
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
Бележки относно един случай на натраплива невроза. ... С приложена тетрадка-дневник! През 1907 г. Фройд започва анализата на Ернст Ланцер, която ще бъде решаваща в оформянето на неговата теория за натрапливите неврози. През 1909 г. за пръв път ще бъдат издадени записките му, правени в хода на сесиите, станали легендарни в историята на психоаналитичната традиция с названието случаят на Човека плъх. Те ни повеждат по следите на млад, образован мъж - адът и раят на Ернст, обладан от идеята за някакво китайско наказание, при което на седалището ти привързват гърне, а В него пускат плъхове, които се напъхват в ануса... Сред ... |
|
Книгата съдържа статии на английски и български език писани от Мария Ванева,Олег Георгиев, Кристиан Кейпс, Ива Манова, Смилен Марков, Герасим Петрински, Карлос Стел, Величка Такева, Иван Христов и Атанас Шиников. ... |
|
Някои сходства в психичния живот на диваците и невротиците (1912-1913). ... В това прочуто изследване Фройд за пръв път се обръща към обществото и културата. Вместо анализ на индивидуалната душа - на сцената излизат фантазмите на колективната. Защо? Книгата дава един отговор, който днес вече е станал легендарен. Въпросът обаче продължава да стои пред всеки от нас. Епохален е приносът на този текст, той е класика в психологията, културологията, философията, антропологията, етнологията, социологията... Наистина ли тотемизмът и табутата се коренят в едиповия комплекс? Той ли е в основата на всяка невроза, в която и епоха ... |