Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
|
В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
|
|
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ... |
|
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Целта на монографията е да представи едно възможно решение на проблема за съзнанието, който може още да се идентифицира с т.нар. проблем "тяло - съзнание", психофизически проблем, а също така може да се нарече и проблем за реалността. ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
