"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Съставител: Тодор Коруев. ... В различно време в редакцията са работили редица български писатели - Йордан Радичков, Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков, Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев. Освен споменатите писатели и публицисти, във вестника утвърдиха своята журналистическа кариера и автори като Михаил Топалов, Александър Костов, Любомир Кънчев, Иван Палчев, Петко Мангачев, Богдан Иванов, които през годините по-късно не само издаваха свои интересни и талантливи книги, но и оглавяваха големи всекидневници, като например Тошо Тошев (вестник & ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Исабел Кастилска (1451 - 1504) е ... |
|
Таванът на Сикстинската капела на Микеланджело е един от най-емблематичните шедьоври на Ренесанса. В Рафаело, художник в Рим Стори разказва за неговото създаване през очите на най-яростния съперник на Микеланджело - младия, красив и брилянтен художник Рафаело. Останал сирак на единадесет години, той е твърдо решен да спази обещанието, което е дал на баща си на смъртния му одър - да стане най-великият художник в историята. Ала за да бъде най-добрият, Рафаело трябва да победи легендарния Микеланджело Буонароти. Когато папа Юлий II поканва и двамата художници в Рим, те се изправят един срещу друг - Микеланджело изписва ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Съставител: Пламен Тотев. ... Шедьоври на Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Добромир Банев, Романьола Мирославова и най-хубавите любовни стихове от последните 10 години са събрани в книгата Горчиво вино. Сред тях са наградените творби в Националния конкурс за любовна лирика, селектирани сред стотиците стихотворения, участващи всяка година в конкурса. Заредете се с любов или изразете чувствата си към човека, когото обичате, с тези красиви любовни стихове. Любовта. Невидима за очите, но разпознаваема за сърцето. Защото то бие пълноценно, когато до теб е човекът, който те зарежда с емоция, нежност и сила. Любовта е ... |
|
Маня, възпитавана в строгата католическа вяра на полските шляхтичи в XIX век, е само на десет години, когато се отказва от Бога, защото е позволил сестричката ѝ, а после и майка ѝ да умрат. Отгледано и възпитано заедно със своите три сестри и един брат от баща си, момиченцето се интересува от математически задачи и от законите на природата и мечтае... Мечтае един ден да стане учен, да експериментира и да открива, да докаже на света, че момичетата са равни на момчетата, че те също могат да учат и да станат лекарки, конструкторки, физички, а не само добри домакини. Но в родната Полша това е невъзможно - в ... |
|
Известната оперна прима маестра Константина Петкова започва своята кариера още съвсем млада в хора на Русенската опера през далечната 1958 година. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория Санта Чечилия, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена. Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, а също концертира като солистка на знаменития оркестър Виртуозите на Рим. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико ... |
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |