Книгата съдържа статии за учението на Учителя Петър Дънов. Те са посветени на връзката на философията, метафизиката, езотериката и хомеопатията със словото на Учителя. Първата статия носи заглавието Философията в учението на Учителя и разглежда основни теми като битие, съзнание, ум, мислене, наука, философия, мъдрост и други. В статията за светлината и виделината се анализира връзката на Учителя с редица мистични учения, такива като херметизма, орфизма, хиндуизма, Кабала и други, както и с известни философски и езотерични личности като Платон, Питагор, Дионисий Ареопагит, Марсилио Фичино, Агрипа, Бьоме, Соловьов, ... |
|
|
Или Същността на Упанишадите и науката за Брахман, свещеното писание на Йога и диалога между Шри Кришна и Арджуна. Ясна и понятна. Бхагавад гита се смята за най-святото от всички Писания в индуизма, сравнявано по значимост с Библията. Това е едно от най-универсалните духовни Писания на човечеството, познато в целия свят, превеждано многократно на различни езици в света. Гита, Упанишадите и другите индуистки Писания, влизащи в състава на Шрутите и съхраняващи онова познание, което е било получено като директни духовни откровения и опит, са били писани на прост, поетичен и ритмичен език, за да бъде улеснено тяхното ... |
|
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
|
Първата по рода си панорамна книга на Учението на Бялото Братство, систематизирана от Георги Радев по тематични извадки от беседите на Учителя, публикувана за пръв път през 1939 г. В Швейцария пресата отпечатва отзив за първото издание на книгата: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво." Книгата включва 21 теми за Живота, Душата, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
Обект на изследване в тази книга са историческо-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също и средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил и реторическия анализ и критика. Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел, М. Т. ... |
|
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
