Свят и свобода: Трансцендентална философия и модална онтология

Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода.

Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, Кантовата критика разтваря наново възможността за философско светотворчество. След критическото сътресение старата метафизика е невъзможна. Днес - в навечерието на тристагодишнината от рождението на Имануел Кант - е невъзможна и старата онтология.

Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология поставя, в съгласие с радикалния обрат на Кант, въпроса за свободата не като въпрос за същността на свободата - Що е свобода?, а като въпрос за нейната възможност: Как е възможна свободата? Изследването на екзистенциалната модалност на свободата следователно трябва да бъде осъществено със средствата на самите модални категории: това е възловата точка на мобилизирането на трансценденталната философия като модална онтология.

Но Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология е нещо повече от книга върху Кант; тя е книга през Кант, книга с Кант. След като първата ѝ част мобилизира онтологическия потенциал на понятието за свобода, втората ѝ част (съсредоточаваща се на свой ред върху първия посткритически онтологически опит - философията на Соломон Маймон) си поставя за цел преобразуването на трансценденталната философия като модална онтология - като онтология на необходимия свят, на света-свобода.

Боян Манчев (София, 1970) е философ и теоретик на изкуството, редовен преподавател в Нов български университет от 2002 г. насам. Автор на двадесет книги на пет езика, между които: Що е онтология? Насрещни опредления (съвместно с Димитър Вацов, София, 2023); Свобода въпреки всичко, Т. 1: Свръхкритика и модална онтология (София, 2020); Новият Атанор. Начала на философската фантастика (София, 2019); Облаци. Философия на свободното тяло (София, 2017; английско издание 2019); Логика на политическото (София, 2012), Miracolo (Milano, 2011); L'altération du monde (Paris, 2009; японско издание Tokyo, 2020); La métamorphose et l'instant - Désorganisation de la vie (Paris, 2009); Тялото-Метаморфоза (София, 2007) и Невъобразимото. Опити по философия на образа (София: НБУ, 2003).

Манчев защитава дисертация на тема Наративната система в късните романи на Достоевски (СУ, 1998) и се хабилитира с труда Логика на политическото (НБУ, 2012); доктор на изкуствоведските науки (с дисертационния труд Изкуство и пойезис, НБУ, 2022). Манчев е и гост-професор в Берлинския университет за изкуства (от 2011 г.) и Университета Холинс, Вирджиния (от 2014 г.), както и Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (от 2004 г. до 2010 г.). През последния четвърт век е изнесъл над двеста публични лекции и е преподавал в десетки университети, академични и културни институции в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.