Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете VI - XII, през периода 1891 - 1895 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Битоля, Орхание (Ботевград), Добрич, Ловеч, Кюстендил, Търново, София, Струга, Пловдив, Велеш, Пирдоп, Троян, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Конушко (Асеновград). Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и лекуванията са запазени в оригиналното им изписване. Книгата ... |
|
Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете І - V, през периода 1889 - 1891 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Хаджиелеско (Първомай), Широка лъка, Чепеларе, Прилеп, Ахър-Челебийско (Смолянско), Търновско, Дебърско, Добричко, Софийско, Орхание (Ботевградско), Казанлък, Демир-Хисарско, Горно-Джумайско (Благоевград), Габровско, Ломско. Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и ... |
|
Вирусът не е причината, а удобният виновник за най-големия рискован експеримент с човечеството. Вече няма връщане към старата нормалност! Извънредното положение е новата норма: Как можем да организираме отдавна очаквания системен крах на световната икономика, така че за него да няма нито един виновен? Как да премахнем използването на пари в брой, без населението да се противопостави? Как да предизвикаме хиперинфлация без вина на политиката и банките, след което да преразпределим всички пари от долу нагоре и въведем нова валута? Как без проблеми да заобиколим разпоредбите за защита на личните данни и да установим ... |
|
Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните теми в обществото. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. Изследването на доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да се проследи цялата история на дискусията - от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. Трудът разглежда въпроса ... |
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
Днес повечето хора не вярват в старите обреди и съществуването на древни същества и магични предмети. Затова и ролята на кукерите и сурвакарите е променена. Маскираните игри са се превърнали в голям карнавал, където участие вземат всички желаещи - млади и стари, мъже, жени, деца. Маскираните играят на празника си в селото, а след това се явяват и на множество фестивали. Всеки район си има маскараден фестивал, където участват групи от цялата страна и чужбина, а Сурва в Перник и Кукерландия в Ямбол са двата най-големи. На фестивалите се представят маски и костюми, пресъздават се традиции и обичаи, свързани с маскарадната ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |