Ключ на българския език

Ключ на българския език Г. С. Раковски Времетраене: 0:43 мин. Дракула. Луксозно издание Брам Стокър Времетраене: 1:05 мин. Вулкан на гнева Йорданка Цветанова Времетраене: 1:00 мин. Дигитална деменция Манфред Шпицер Времетраене: 1:09 мин. Айви и Беърлок Холмс. Изчезналото растение Кристина Литън Времетраене: 1:01 мин. Убийства в послеслова Ели Грифитс Времетраене: 0:59 мин. Истинско семейство Шерил Удс Времетраене: 0:58 мин. Тайната на тортата с портокалов цвят Рейчъл Линдън Времетраене: 1:11 мин. Пеперудените сестри Джени Хейл Времетраене: 0:58 мин. Отслабвай със Зоната за начинаещи Нина Златкова Времетраене: 0:56 мин. Каварненски разкази Здравка Евтимова Времетраене: 1:09 мин.

Четвърто издание.

Препис: Д-р Николай Иванов Колев.

"Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ.

Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.

В тази книга Раковски извършва удивителни анализи на структурата на българския език и неговият произход, като от този анали извежда неговата древност, произхода му от самскритския и индо-зендски език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан и т. н. Това е първият български ренесансов историк, които доказва, че българската писменост е много древна и не е създадена от Кирил и Методий, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.

Раковски обръща внимание на Херодотовия текст, че тракийците след индийците са вторият по големина народ и стига до извода, че българите, както и целият славянски свят, са наследници на тракийците, че името българи е предшествало името славяни. Той показва че пея и славя е едно също в стария ни правопис и произношение и оттам, че високоразвитият тракийски народ пеяни и славяни са едни и същи народи, бойната сила на Александър. Анализът на древните източници го води до извода, че балканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост и често викайки сънародници отвъд Дунава и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи. Раковски вижда кулминацията на тази войни в създадената от българина Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци. Раковски вижда след временните победи на Рим при император Юлиан отмъщението на Атила над империята, като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.

Интересен е анализът на състоянието на гърците след погромът който Филип, Александър и на неговите генерали им нанасят за първи път, а след това и на римските легиони за втори път, свеждайки Атика до област, населена от шепа сбирщина народи, управлявана като малка област на провинция Македония. Анализът му на стопанския модел на гърците е много интересен. Той констатира, че гърците възприемат светилищата на всички околни народи и изграждат стопанската си система основавана на безконечен поток от поклонници, продавайки им всичко, включително и разврат в Коринт, което укорява апостол Павел в двете си писма. Това води до липса на какъвто и да е интерес на гърците към монотеизма, с който да заменят многобожието и унищожат стопанския си модел на живот. Така че по сведения на старите автори те едва след Юстиниановото време приемат християнството.

Убийствена е критиката на Раковски как гърците преиначават всичко в своята история, като например, че били назначили и изпратили сами покорилият ги Александър в Азия да отмъсти за тях, че били избран от Светия Дух народ да разпространява християнството на гръцки език и т.н. Друга част от анализа на Раковски е изводът, че френските народи в основната си част се състоят от славянски изселници, че предхристиянските им обичаи, друидизмът и други съвпадат с българските, че имената на техните владетели се интерпретират разбираемо с българския език и други. Раковски е първият български историк, които обръща внимание на онези наши народни песни, възпяващи галатските войни на Балканите в III век пр. Хр., и след като ги съпоставя със записките на латинските и елинските историци, констатира, че българският народ има реален спомен в епоса си за събития на балканите от това време.

Тези и много други неща ще научиш, драги читателю, от тази книга.

В 2008 година издателството Хелиопол направи третото, фототипно издание на тази книга, което беше ценно и навременно, особено за специалисти историци и езиковеди. Моите лични впечатления обаче са, че широка читателска публика изпитва значителни затруднения с текст, писан преди 157 години с българска азбука преди двете писмени реформи. Това е причината да издам този препис на съвременен български, като при това нека направя следните уговорки: Старобългарските народни песни и цитати са даден със стара азбука. Същото се отнася в изписването на старите български думи при етимологичния им анализ. Този анализ би останал неразбран, ако не се използва тогавашното произношение и правопис. Двете писмени реформи отдалечават нашият литературен език от първообразния му самскритски, и правят от гледна точка на говорния български етимологични анализи далеч по-трудни, отколкото по времето на Раковски. Така че от тази гледна точка това съчинение на Раковски е от неоценима стойност.

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие история, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума исто и по тази причина предпочита оригинала - повестност. Същото важи и за мъдрословие, а не философия, любословие, а не литература, баснословие, а не легенди и митове, Бабилон, а не Вавилон, самскритски език, а не санскритски, земеописание на място, а не топоним, здравомислие, а не логика, езикоизследователи, а не лингвисти, мечтаен вместо фантастичен, разборно разсъждение вместо анализ, посланици вместо апостоли и т.н.

Интересен е и анализът на Раковски, как изведнъж от гали, вандали и алани във Галия, примесени с латинските колонизатори, изникнаха франките, и какъв народ са те. От запазени лични имена на тези фрънги, както те бяха наричани и у нас до по-миналото столетие, като Meroveus и Miroveus - Воюващ за мир; Clovis - Слав, Слави; Clodomir - Побеждаващ света; Clotair - Борещ се юнак; Chari-bert - Светъл борец; Sigebert - Светъл в бран; Dago-bert - Високо-избран, и от други сведения, Раковски заключава, че и те са славянски, а не германски народ, както и днес се пише в учебниците на Западна Европа.

Първият издател на тази книга обръща внимание, че вероятно Раковски би издал книгата по друг начин, но той не си позволява да измени нищо от ръкописа. И наистина, на места ще намерите бележки да се допълни, да се изследва, да се добави цитат от еди-къде си свидетелстващи, че смъртта е прекъснала работата над този ръкопис.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература."
Николай Иванов Колев

Книгата е започната в Одеса през 1858 г. Издадена от Киро Стоянов, племенник на Раковски в Букурещ през 1885 г.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Няколко думи за този препис
От първия издател, 1885 г.
Предговор
Основата на ключа на българския език
Старо-българското АСБУКИ
Народни песни възпоменаващи Галатите в България, пени и до днес от народа
Повествователни и разборни доказателства: че българите са имали писменост и книжнина преди кръщенето на Преславския двор и че не са били кръстени от гърците,нито напето Свето писание е превод от гръцки и прочие

• Кръщенето на Преславския двор според легендите
• Словенската писменост по легендата

Бележки относно келтите
Имена на келто-кимбрите
Kimbri, Kimmerii
За Боите
Забележки върху друидизма