Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
|
Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период - VІІ - ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен исторически път. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им. Авторът изяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територии; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Научната литература по историята на Руско-Турската война 1877-1878 г. е толкова многобройна, разнолика и разнообразна, че тя самата може да бъде обект на отделно изследване. Но в нея рядко срещаме равновесие в оценките. Ако преднамерено се експонират или изтъкват само една от страните на това равновесие, тогава пропорциите са нарушени, а същият процес приема едностранчиво обяснение. При тази зависимост онова, което се пише "за" войната или "против" нея, е фактически опит за възстановяване на разумното равновесие. Войната бе европейско събитие, особено в нейната предистория и последствия. Но основният ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
|
Съдържанието на учебното помагало е съобразено със спецификите на първия четвърт век на съвременната епоха - края на класическия либерализъм; новото съотношение на силите върху "голямата шахматна дъска", резултат от Версайско-Вашнгтонската система, и породеният от нея стремеж към реванш у победените в Голямата война държави; замяната на колективната сигурност с политиката на умиротворяване на агресора, довела до избухването на новия световен конфликт. Материалите са групирани в три основни раздела, като първият и последният имат и своя вътрешна систематизация. Документите относно края на Първата световна война ... |
|
|
Източният въпрос е основният компонент от цялата външнополитическа стратегия на Бисмарк. Отношението на Бисмарковата дипломация към Източния въпрос и всичките негови действия са подчинени изцяло на политиката на обединяване на Германия и нейната консолидация като велика сила в Европа. По своите обективни резултати германската политика във връзка с Източния въпрос оказва до известна степен благоприятно въздействие върху развръзката на българската освободителна борба. Тъй като Бисмарковата дипломация действа против запазване целостта на Турската империя и помага на Русия в нейната борба срещу Портата, тя се превръща в ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
Проблемите на българския град придобиха изключителна значимост за нашата хуманитаристика през втората половина на ХХ в., откогато датира целенасоченото му изследване от много науки. Ентографията е само една от тях. Първоначална цел на направлението "Етнография на съвременността" е да анализира промените в града, настъпили след Втората световна война. Много популярен на този етап е проблемът за преодоляване на различията между града и селото. С времето етнографската проблематика се обогатява чрез изследване ролята на града за формирането на националната ни култура. В последно време градската култура на българина ... |
|
|
Целта на шестия том от поредицата "Проблеми на българската градска култура" е да представи града като тип селище, където се съсредоточават множество общественозначими функции с отношение към производствената дейност и културния живот, към образованието и съвременните начини за опазване на етническата памет, както и към утвърждаването на среда, в която наследеното и заимстваното отвън (в българския пример след Освобождението предимно от Европа) взаимно се допълват и съжителстват в единство. Студията на Г. Граматиков "Театър, публика, критика" е посветена на възникването и дейността на Хасковския театър. ... |
|
|
Този труд е посветен на усилията да се потърси специфичен за етнографската наука поглед върху изучаването на явлението "град", като се тръгне от трупането на знания за конкретните градове. В качеството си на реални, поименно обозначени обекти, градовете са привлекателни за етнографа като възникване, времетраене, място в селищната система, типология, оценка от гледна точка на менящата се значимост в също така подлежащата на промени етническа територия. Трудът се състои от студии, статии и две приложения. По своята тематична насоченост представените в сборника заглавия могат да бъдат обособени в дяла. Първият дял ... |
