"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
Книга на сбогуванията. Книга на чародействата включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство Шиповник през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази техника се повтаря често и ... |
|
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти... На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер са само някои от светилата, в чийто живот писателят ни потапя, за да проследи как те се опитват да решат най-сложните въпроси на битието. Често обречени на самота и безумство, тези учени имат прозрения, някои от които променят към добро живота ни, а други разчистват пътя към невъобразими страдания и вододелът между двете никога не е ясно очертан. Карл Шварцшилд полага основите на теорията за черните дупки направо в окопите на Първата световна война, а после губи разсъдъка си. Фриц Хабер открива азотните торове, спасили милиони хора от гладна смърт, а ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
