Читателският дневник на Перфекта е подходящ за момчета в края на 4. и 5. клас. Той е с красив дизайн и ще помогне на децата да запазят по-дълго спомена за прочетените книги. На първата страница в дневника може да попълните името, класа и училището на детето, а на последната страница има място за списък на препоръчаните книги. Дневникът на Перфекта ще бъде чудесен помощник за всеки ученик. В този читателски дневник ще можете да попълните следната информация: заглавие на книгата; име на автора; за какво се разказва в книгата; кои са главните герои; кои са положителните герои; кои са отрицателните герои; ... |
|
Този читателски дневник е подходящ за всички четящи деца. Може да се използва като помагало за извънкласна работа по български език и литература. В него е приложен препоръчителен списък на някои от най-добрите заглавия от световната литературна класика за деца. В читателския дневник има място за попълване на 16 книги. ... |
|
Здравейте, аз съм Ванда и съм на осем години. Ще ви разкажа за моето училище. Там всеки ден - абсолютно всеки, се случват страшно много неща... Дагмар Гайслер е родена в Зиген през 1958. Учи графичен дизайн във Висбаден. Сега живее и работи като автор и илюстратор на свободна практика близо до Мюнхен. Илюстрирала е много книги за деца. Като автор и илюстратор е публикувала картинни и картонени книжки и читанки, многобройни книги за деца и момичета. У нас е позната най-вече с любимите на хиляди деца книги с патилата и победите на Ванда. За "Ванда и бандата на момичемразците" получава през 2007 наградата за ... |
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Децата ще се впуснат в необикновени приключения. Ще се запознаят с малкия скиор Ванчо, който търси своето коте в планината. Със Светльо, който излъгва баба си, но се опитва да поправи грешката си. Както и с любознателния Оги и талантливото, но самотно момиченце Роси. Заедно с Лили ще търсят вълшебно бисерче по морското дъно, което да ги направи по-добри. Ще научат колко са важни истинското приятелство, добротата и честността. И че чудесата и вълшебствата са навсякъде около нас. ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... ... |
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Животът на Хари Потър се променя завинаги на единадесетия му рожден ден, когато великан с очи, блестящи като бръмбари, му донася писмо и невероятна новина. Хари Потър не е обикновено момче, той е магьосник. Едно невероятно приключение е на път да започне."Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол." Из книгата За първи път в българските издания с корици от Мери Гранпре ще бъдат включени оригиналните илюстрации на художничката към отделните глави в книгите. Текстът на романа е идентичен с ... |
|
В тази книга от поредицата "Златна библиотека за ученика" са включени стихотворения, приказки и гатанки от Асен Разцветников. ... |
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |