"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на Атанас Далчев. Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. Той е сред видните български поети и преводачи на 20. век. Автор е на поезия с ярка философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, а две години по-късно, по случай 70-годишния си юбилей, е отличен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" - III степен. Отива ... |
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Лейди Гергана и нейният прекрасен (дако да е смотан) английски съпруг вече са семейство, при това не с едно, а с две деца. Приключенията, които ги сполитат като родители, могат да се опишат в 200 книги, но тук авторката Цветелина Цветкова е подбрала само есенцията. Впуснете се в лудото приключение, където сблъсъкът между две различни нации е не само зрелищен, но и покъртително смешен. Когато шантавите ситуации се прескачат, когато една любов преминава през толкова много препятствия и все пак оцелява, когато хората не спират да ни удивляват, когато всеки ден се случва нещо ново, историята ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |