Милен Любенов е преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическите партии и партийните системи, сравнителната политология, българската политика. Специализирал е европейски партии и партийни системи в Нидерландия. Автор е на монографията "Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990 - 2009)". В периода 2012 - 2017 г. е секретар по вътрешна политика на президента на Република България и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и ... |
|
Четвърто преработено и допълнено издание. ... На основата на фундаментални теории и общоприети концепции в учебника се разкрива строежът на микро-и макросистемите. Дадени са основите на химичната термодинамика и кинетика, познания за дисперсни системи, същността и значението на окислително-редукционните процеси. На базата на периодичната система са представени много данни за различни физикохимични величини и с помощта на периодичния закон са направени корелации между някои от тях. Всичко това е основа за по-нататъшно усвояване на химичните знания в различните химични дисциплини. В този смисъл учебникът може да бъде ... |
|
Тази монография отграничава правовата държава от социалистическата законност в търсене на отговори на въпроса какво задушава конституционния принцип на правовата държава през последните три десетилетия в България. Изследва се генезисът на rule of law в Древна Гърция чрез анализа на различни източници - от каменни надписи през литературни произведения до съдебни речи. Представени са и дебати за Rechtsstaat в нацистка Германия 1933 - 1936 г., в които става ясно при какви условия се подменя и унищожава не само конституционният принцип на правовата държава, но и самото право. ... |
|
Имало ли е възможност да избегнем най-зловещия военен конфликт в историята на човечеството и как всички опции за алтернативна история са били изчерпани? Авторката на книгата - историк с дългогодишен опит - изследва внимателно обширна литература и редки документи, за да ни представи задълбочен анализ на събитията, довели до Втората световна война. Неумолимият ход на историята има скрита логика, която не винаги може да разберем и оценим напълно, без да вникнем в дълбочина в процесите и детайлите на събитията, свързани с тази трагична епоха. ... |
|
Който и да дойде на власт, нещата няма да се променят. Виновна е политико-икономическата система. Тя трябва да бъде сменена с нова, перспективна, събрала най-доброто от всички прилагани досега, опираща се на широка народна подкрепа. България трябва да се съхрани, а геополитиците да не правят отсега планове какво ще стане с България след българите! Д-р Николай Скарлатов е доктор на икономическите науки с 50-годишен опит в международната търговия и стратегическия мениджмънт. Прекарал е 12 години от професионалния си живот извън България, договаряйки множество международни търговски сделки. Дългогодишният му опит в ... |
|
Който и да дойде на власт, нещата няма да се променят. Виновна е политико-икономическата система. Тя трябва да бъде сменена с нова, перспективна, събрала най-доброто от всички прилагани досега, опираща се на широка народна подкрепа. България трябва да се съхрани, а геополитиците да не правят отсега планове какво ще стане с България след българите! Д-р Николай Скарлатов е доктор на икономическите науки с 50-годишен опит в международната търговия и стратегическия мениджмънт. Прекарал е 12 години от професионалния си живот извън България, договаряйки множество международни търговски сделки. Дългогодишният му опит в ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Ботанически речник на лекарствените растения на шест езика - английски, немски, френски, латински, български и руски. ... |
|
Настоящият том 1 от двутомното изследване на проектите за формално третиране на алетичната модалност има две основни цели: въвеждане в апарата на съвременния модален формализъм и сравнително детайлно изложение на усилията за формализиране и систематизиране на модалното диференциално мислене от Античността до края на ХХ век. ... |
|
Между върховенството на правото и възхода на популизма в България (2001 - 2010). ... Даниел Смилов е доцент в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Неговите изследователски интереси и публикации са в областта на сравнителното конституционно право в политически контекст, партийното финансиране, както и популистките тенденции в съвременната политика. Даниел Смилов има два доктората. Първият (SJD) e от Централноевропейския университет и представлява сравнителен анализ на нормативната регулация и практиката в партийното ... |
|
"Така съм схванал аз трите стопански и социални системи: капитализма, комунизма и националсоциализма. Някой може да ме упрекне, че не съм обективен, за обективност не претендирам. Аз имам своите политически и идейни убеждения, за да не мога да бъда обективен, както това разбират ония, които искат да бъдат само безразлични зрители на съдбоносните световни събития." Проф. Александър Цанков ... |
|
Защо на България е необходима президентска република. ... "Проваленият парламентаризъм" е опит да се осмисли политическата ни система през призмата на правото. Целта на текста е да се намери задоволителен отговор на един прост, но важен въпрос: защо българинът, 30 години след края на еднопартийния режим, все още нито живее като, нито се чувства равен на средностатистическия европеец? Защо общият пазар, свободата на движение на стоки, капитали и хора не позволиха на България да догони общоевропейския стандарт 14 години след влизането в ЕС? Общоприетият отговор е лошото качество на политиците. Истината може би е ... |