Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
|
|
Книгата е продължение на "Копелето" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Николова. ... Константинопол, 1570 г. Пленената френска придворна дама Мадлен дьо Мондидие е отведена в Йени сарай и е продадена на султан Селим II, за да стане част от тайния му отряд от убийци - легендарния Отряд на Полумесеца. В продължение на година тя преминава през тежко обучение в изкуството на убийството. Постепенно калява тялото и духа си и от фина благородничка се превръща в сурова убийца, която обича новото си занимание и високо цени способностите си. Мадлен се посвещава на призванието си ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
Впуснете се в една невероятна история за любов и премеждията на живота на двама младежи поели по пътищата към Катманду. В края на шейсетте години на миналия век младите хора по света търсят кауза, за която да се борят. Техните родители са водели войни? Те ще бъдат пацифисти! Обществото иска само да консумира? За тях е важна само любовта! За Оливие и Джейн, двама младежи, които отхвърлят живота, който им се предлага, истината се намира на другия край на света, в Непал. Но независимо дали напускаш парижките барикади, или лондонската мъгла, пътищата, които водят към Катманду, са твърде дълги... ... |
|
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош, 1981 г. Чеслав ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
|
Годината е 323 преди Христа. Цар Александър Македонски, станал по-късно известен като Александър Велики, лежи отровен и парализиран в двореца си във Вавилон. Той е на тридесет и две години, негов учител е Аристотел, а войската му е най-голямата, която светът е виждал. В другия край на двореца е заключена Филис. Тя е готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Прекарала е целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър. Кой е виновен за отравянето на царя? Филис ще продължи да живее, докато не напише всичко, което знае за Александър. Тя ни представя един богат и суров разказ ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Творчеството на Александър Грин (1880 - 1932) досега е представяно като творчество за деца - един мит, който вече е развенчан. Произведенията на Грин се смятат за близки до готическия роман, а той смята себе си за символист. Сравняват го с Едгар По, Стивънсън, Набоков и Булгаков. Подбраните тук разкази и новели са един нов поглед към непризнатия приживе голям писател, към неговия необичаен и неповторим талант, и почит към свободния му дух. "Всичко, което неочаквано изменя живота ни, не е случайност. То е в самите нас и чака само външен повод за изразяване на действията си." Книгата е част от Колекция ... |
