Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой, Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
През 1935 г. професор Карл Густав Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време. В лекциите си той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се ... |
|
Как да се справим, когато приятелите ни предават, изоставят и разочароват? ... „За някои хора „приятелство за цял живот“ изглежда е заменило идеала за брачна връзка „докато смъртта ни раздели“. Разбира се, има позитивни, чудесни приятелства, взаимно изгодни и за двете страни, които трябва да траят цял живот. Но има и други приятелства – негативни, деструктивни и нездравословни, които трябва да бъдат прекратени. В двете десетилетия, през които съм изследвала и писала за приятелството, забелязах, че интересът към темата се засилва. От въпрос, рядко засяган от психолози, психиатри и социолози (склонни да се фокусират ... |
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
Един-единствен поглед ще е недостатъчен да ни открие правото - така богато в естеството си и многолико. Вгледаме ли се внимателно, ще забележим тъмна сянка от неправо и противоправо (престъпен закон) - ново потвърждение, че върху доброто и полезното паразитства нещо уродливо, вредно и опасно. Преместим ли отново ъгъла на зрение, ще падне светлина върху "тъканта" на правото и ще се види, че всичко в нея има своята противоположност. Когато противоположностите са добри, напрежението, внасяно от тях, отприщва положителна енергия, с която правото постига своето предназначение. ... |
|
Проследява се драматичното движение на философската мисъл между противоположните схващания както за света, така и за познанието. Набляга се върху проблемите, опитите за тяхното решение, различните варианти и критичното им обсъждане от съвременна гледна точка, в тясна връзка с постиженията на науката. Стремежът е не само да се даде точна и компактна информация, но да се сроди читателят със стила на философската мисъл. Трудът се отличава със сполучливо подбрана тематика, добре промислена структура, ясно разглеждане на въпросите и нестандартните упражнения. Той се основава и на оригинални разработки на автора, а оттук и на ... |
|
Смисловият център на сборника, посветен на 60-годишнината на чл.-кор. Васил Проданов, е бъдещето на философията. Учените от Института за философски изследвания – БАН, представят своите виждания за развитието на отделните философски дисциплини през ХХІ век. Съвременното общество все повече се изпълва с риск и увеличаваща се комплексност, което поражда необходимостта от философска рефлексия, чрез която се задават водещи евристики, ефективни хипотези, оптимални практически стратегии. ... |
|
Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова ... |
|
Смисълът на живота - мъдра житейска философия, която ни представя новите идеи на Адлер по най-важните за човека въпроси: формиране на стила на живот общностно чувство - основен фактор за решаване на 3-те най-важни проблема на човека: общуване професия любов типове неуспех фиктивният свят на разглезения същност на неврозата комплекс за малоценност комплекс за превъзходство ситуации в детството, пречещи за развитие на общностното чувство и тяхното отстраняване смисълът на живота - постигане съвършенство на човечеството - идеалната общност - крайна цел на еволюцията Смисълът на живота със значителния си ... |