"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
Стефан Диомов е роден е на 16 февруари 1945 г. в град Бургас. Ръководител на групите Тоника, Тоника СВ, Магистрали, Горещ пясък, Фамилия Тоника, Петте сезона. Написал е десетки шлагерни песни, някои от които добиват широка популярност. Автор е на театрална и филмова музика, на много известни детски и коледни песни. Дългогодишен музикален директор на фестивала Бургас и морето. Наричат го ласкаво Татко Диомов. За него песента е най-добрият начин за изразяване и общуване между хората."Харесвам тази книга! Чете се леко и с голям интерес. Харесва ми чувството за хумор - деликатно, ненатрапчиво. Харесва ми емоцията, ... |
|
Настоящият сборник съдържа 30 от най-прочутите стихотворения на Одън, както и две негови знакови есета. Уистън Хю Одън (1907 - 1973), определящ себе си като англо-американец, е считан от мнозина за един от най-великите поети на ХХ век. Одън печели възхищението на публиката и критиката с ненадминатата си виртуозност, с умението да борави с всички възможни поетични форми, с комбинирането на поп култура, актуални събития и жаргонен език, а също и с широтата на интелекта си, постигната благодарение на досега му с необикновено многообразие от литература, изкуство, социални и политически теории."Няма значение защо Одън е ... |
|
Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там? "Барнабо от планината" (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 - 1972) - майстор на кратките форми ("Шейсет разказа", "Коломбър", "Трудни нощи") и автор ... |
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка, докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
Оля Ал-Ахмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Автор е на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки Огледало и Черното кокиче. Завършва СУ Климент Охридски в София, специалност Арабистика и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като Преса, 24 часа, Труд, Новинар, Стандарт, Тракийско слово, Словото, Трета възраст, Марица и други. През последните години е била специален кореспондент за Русия ... |
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |