Луничави разкази

Луничави разкази Здравка Евтимова Времетраене: 0:52 мин.

Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата.

Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през октомври 2021 г. зрителите на Българската национална телевизия я избират за своя любим български автор.

Последният ѝ роман Резерват за хора и вълци бе отличен с Цветето на Хеликон като най-продаваната книга в книжарската верига през 2022 г. Романи и сборници с разкази на Здравка Евтимова са публикувани не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Гърция, Канада, Израел, Италия, Китай, Франция, Сърбия, Северна Македония, Словения.

"Целият им род е крив - от бебето до най-дъртия, умът - тел, дето не се превива, нито се чупи, само ръждясва. Това са те. Дядо ѝ се казва Андон, все начумерен, като че някой е запалил купчина тор в главата му и наоколо пуши, та се не търпи. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под името не струва.
Напънала се госпожица Анда, та сварила сапун - сама го къкрила, сама го рязала на калъпи. То не сапун, ами злост - сложила го в една щайга и на всеки калъп издълбала букви, та написала Бившият.
Помислете какво ще си миете с вашия бивш, дами.
Нагла, та горчива Анда - и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:
– Милена, как е Калоян? Ще му предадеш ли, че съм го търсила?
Калоян е моят син - фокусирам вниманието върху този факт, за да лъсне категорично що за крив корен е тя.
– Защо - казвам – си го търсила?
– За да му дам този сапун - подарък от мене - и тя ми подава един калъп, на който е изкопала с печатни букви Бившият. – Нали се сещаш какво мръсно пране можеш да избелиш с това? - намеква ми Анда.
Добре че съм възпитана жена, та не ѝ казвам в прав текст: Я се виж колко си дебела.
– Значи Калоян вече ти е бивш? - заключавам тънко.
– Да, точно така - потвърждава тя.
– А ти си дебела! - лая аз.
Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко - тоест никога. Очите ми са малко слаби, та може и да съм се заблудила - сълза ли лъсна по клепките на Анда? Колкото ще се просълзи котлонът, на който варя боб, толкова ще се просълзи тя.
– Да - казах аз. – Дебела.
Тя се завъртя, обърна ми гръб - честно, едричка беше, но те от техния род са такива - месо им дал господ, и гърла. Баща ѝ Дачо например, като пийне и викне, се чува от Перник направо на Централната гара в София; ако е замръзнала Струма, ледът се разпуква. Ако дядо ѝ Андо се напие и зине да пее - това аз с очите си видях, защото вишната е в моя двор - разцъфна пустата вишна, от песента на тоя пияница цветчетата ѝ се разтвориха до едно.
– Тогава - досети се Анда – дай ми сапуна обратно. Синът ти няма да ми е бивш.
Тук е точното място да кажа, че макар и мой единствен син, Калоян е глупаво момче, щом накланя ума си към Анда. Вярно е, пътува повече от моряците - днес е в Радомир, утре е в Търново, а вдругиден - в Ивайловград."
Из книгата

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Милена Кавгата
Да предотвратиш битка
Декември, особен месец
Тънки сметки
Иван Иванов
Малини за радост
Стела ще е моето момиче
Хората сме часовници на Бог
Ноемврийски разказ
Мост и лунички
Подмяна
Ти си от злато
О!
Виж ми окото!
Нано
Докато чакаме черешите да узреят
През септември, неделя
Залезът - любовта на дърветата
Непостоянно августовско небе
Аксиния