"Най-древните проклятия" е поредица от света на ловците на сенки, която проследява приключенията на магьосника Магнус Бейн и ловеца на сенки Алек Лайтууд. Всичко, което Магнус Бейн иска, е почивка - продължително пътешествие из Европа, заедно с Алек Лайтууд. Но когато двамата се установяват в Париж, стар приятел на Магнус пристига с новини за демонопоклоннически култ, наречен "Алената ръка", който създава хаос по света. Култ, основан от самия Магнус преди години. Като шега. Сега Магнус и Алек трябва да се надпреварват с времето, обикаляйки из Европа, за да открият неуловимия лидер на "Алената ... |
|
|
Трогателен, забавен и стоплящ сърцето роман от автора на бестселъра Причините да останеш жив. Една библиотека, безброй избори. Някъде там далече отвъд ръба на вселената има библиотека, която съдържа безброй книги, всяка от тях - история на друга реалност. Една разказва историята на живота ви какъвто е, заедно с друга книга за другия живот, който сте можели да живеете, ако бяхте направили различен избор в някакъв друг етап. Макар всички да се чудим какъв е можел да бъде животът ни, какво бихте направили, ако имахте шанса да попаднете в библиотеката и лично да разберете? Дали някой от онези животи наистина би бил по-добър? ... |
|
|
Най-новият роман на автора на "Другата ръка" и "Възпламеняване". "На смелите се прощава" е роман взрив. Тук любовта е спасение, приятелството - въпрос на чест, а разстоянията сближават. Характерният стил на Крис Клийв е още по-зрял и запомнящ се, а разтърсващите сцени на човечност са на всяка страница. "На смелите се прощава" е роман за дързостта да бъдеш себе си в немислими ситуации на крайност, за крехкостта на живота и смелостта на мечтите. За Лондон - градът на началата. И най-вече за любовта. ... |
|
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Историята на Джейкъб Портман започва в "Домът на мис Перигрин за чудати деца" на остров в Уелс, където във времето се крият мис Перигрин и странните му обитатели. В следващите книги от поредицата той и даровитите му приятели ще се борят със смъртоносни чудовища, ще пътешестват и ще печелят нови съюзници и неприятели. С последните си слова Х. - единствената връзка на Джейкъб Портман с тайния живот на неговия дядо Ейб - поверява на Джейкъб нова мисия: да отведе неопитомената чудата Нур Прадеш при свой агент, известен само като В. Нур е преследвана. Тя се споменава в древно предание, в което се предрича назряващ ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
|
"Материалният живот" е книга с кратки есеистични текстове, които Маргьорит Дюрас изрича пред Жером Божур от началото на есента до края на зимата на 1987 г., а после заедно редактират и предлагат за публикуване на издателство P.O.L. В тях Дюрас говори за литературата, театъра и киното, за собственото си писане и се връща към основните теми в своето творчество: жената любовница, майка, домакиня, алкохолното опиянение, срещата си с Ян Андреа, героите в своите романи - китайския любовник, Лол В. Щайн и други. ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
|
Семейството е главният герой в този роман, в който грабващите истории се преплитат помежду си като различните листа на едно и също дърво. Бащиният и майчиният клон представляват фрагментиран разказ за испанската диаспора, летопис на емиграцията още от края на XIX век, но също и на трагедията на изгнанието, породена от другата трагедия - на Гражданската война. Всички клонове на родословното дърво намират пресечна точка в съвремието, в гласа на родената в Америка дъщеря на Испания, която разказва историите. Без да каже почти нищо за самата себе си, с "Родословно дърво" авторката заявява собствената си идентичност ... |
|
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
