Продължението на "Всичко, което не сме били" от Алис Келен. ... Изминали са три години, откакто Лиа се сбогува с Аксел. Макар мечтата ѝ за собствена изложба да е на път да се сбъдне и да заспива в прегръдките на друг, тя все още чертае насън контурите на любовта си към Аксел. Когато пътищата им отново се пресичат, Лиа трябва да вземе решения, които могат да преобърнат живота ѝ. Защото въпреки всичко, случило се помежду им, спомените са все още там - безценни, непокътнати, красиви. Просмукани в пукнатините на душата ѝ, в рана, която все още кърви. Защото той е момчето, което тя не може да ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
В този сборник ви очакват 27 необикновени разказа, които няма да забравите никога или ще помните дълго. Тайната им е, че всеки от тях докосва някаква съкровена струна в сърцето ви. Митологични или реални, класически или модерни, тези истории ще изплуват неочаквано в ума ви, за да ги преживеете отново. Някои от тях ще извикват усмивки, други ще ви трогват до сълзи, а трети ще ви накарат да поискате отново да сте влюбени."Хубавият разказ остава с теб по-дълго от романа. Разказът може да те разтърси, да те възпламени, да те просветли, да те докосне така както не е съдено на едно по-дълго произведение. Разказите често ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата." Йоана Мирчева, GO GUIDE "Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата." Кристина Димитрова, Webcafe "Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна." Петра Денчева, ELLE "Шумна и тиха, заземена и летяща." Тина Философова, IMPRESSIO "Рене Карабаш превзе световната сцена с романа си Остайница." Мирослав Майер, FORBES ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
Добре дошли в магическия свят на О. Хенри с неговите обикновени герои, преследващи своите блянове и мечти, които ги карат да правят необикновени неща. Тук ще откриете тъжни и смешни истории, горчиви и сладостни истории, романтични и бомбастични... Истории за бедни и богати, щастливци и неудачници, авантюристи, престъпници, скитници и самотници... Истории за благородство и жертвоготовност, любов и предателство, истини и лъжи... Поетични приказки за Ню Йорк и сурови истории за пограничните райони... Истории за превратности, обрати на съдбата, игри на случайността и почти винаги истории с неочакван край. Защото като ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота, Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва. Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата, ... |
|
След дълга и отчаяна борба Възобновителите най-накрая са свалени от власт. Последиците от това продължават да отекват в дестабилизирания свят, докато Джулиет, Уорнър и останалите от Убежището се опитват да го възстановят. Мислите на Уорнър не спират да се връщат към обещанията, които си размениха с Джулиет, когато ѝ предложи брак преди две седмици. И двамата преминаха през толкова много един за друг. Но дали хаосът около тях ще им позволи най-накрая да сбъднат желанията си? Бъдещето им заедно е на една ръка разстояние и въпреки това им се изплъзва, понеже целият свят се опитва да ги откъсне един от друг. Ще успеят ... |