В многовековното културно наследство по българските земи скалните манастири заемат особено място. В историческата литература се е оформило мнението, че появата им може да бъде отнесена към периода на късната античност IV – VI век. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на една част от тях още през езическия период като проява на силно изявения култ към пещерата сред местното население – траките. Кога е основан Аладжа манастир не е известно. Датировката на оцелелите в параклиса стенописи показва, че разцветът на монашеската обител може да бъде отнесен към XIII – XIV век. “Легенда за Аладжа манастир” е ... |
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
Могат ли да се трансформират успешно режимите с държавна собственост, като едновременно с това се разширяват гражданските права по посока на лишените от собственост? Това е постсоциалистическото предизвикателство, което анализираме в настоящото сравнително изследване върху новите демокрации на един типично източноевропейски капитализъм. Проследявайки различните пътища след падането на комунизма, един водещ американски икономически социолог и един унгарски политолог-новатор разглеждат иновативния по необходимост характер на постсоциалистическите институции, участниците в които рекомбинират икономическите активи и ... |
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Органон". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. ... |
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |