И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
В тази книга авторът представя своите герои, включвайки и себе си като субект, възприемащ литературата като изкупление. "Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература. "Между 12 и 12" Владимир Янев е определил като "фрагментарни разказвания", очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на ... |
|
|
Документални извори от Античността до Възраждането. ... Книгата е сборник от писмени източници, исторически извори за Пловдив от най-дълбока древност до края на Възраждането, една пълна антология на всичко писано за Пловдив до края на 19-ти век. Тази книга ще даде възможност на читателя, който се интересува от историческо четиво, от родната история, да се запознае сам и непосредствено с писаното от античните гръцки, латински, византийски хронисти и историци. От ориенталските, славянските и западноевропейските пътешественици, писатели, учени и дипломати с част от документалното книжно наследство на нашите дейци от ... |
|
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
Брулени години. Прегърнал свободата на спомена, авторът ни връща към живата панорама на години, брулени от изпепеляващия червен вятър. Сладкодумно, с богата култура и усет за детайла Пампулов вдъхва живот на картини от миналото, които преминават пред очите ни като кадри от филм в старо градско кино. Бившите богаташки къщи по улица Велико Търново проскърцват от стъпките на преходни наематели и странни индивиди. Емоционалната разходка продължава през емблематичните за пловдивчани места: Френския колеж, Военния клуб, Тримонциум, Летния театър, Панаира... Улиците и забележителностите оживяват от преплетените трогателни ... |
|
|
Древногръцката цивилизация поставя основите на западната култура. Във философско, художествено, научно и политическо отношение гърците достигат удивително ниво на изтънченост. Най-дълбокият и всеобхватен израз на гръцката идеология обаче се крие в нейната митология, която е толкова богата и всеобхватна, че нейното наследство е запазено до наши дни. Целта на тази книга е не само да покаже силата на гръцките митове да забавляват и обогатяват на повествователно ниво, но и да улесни това пътуване към самопознанието. Тя преразказва митове и изследва тълкуванията - културни, морално-психологически и духовни - на които те се ... |
|
|
Какво представлява литературният жанр и за какво служи? Вече над 2500 години философи, писатели и теоретици на изкуството си задават този въпрос, но окончателен отговор още не е намерен. В същото време думи като роман, повест, разказ, ода, елегия, трагедия, комедия... се употребявт като нещо разбиращо се от само себе си. Нещо повече - няма изпитен тест, в който да отсъства въпрос за жанра на дадено художествено произведение. От друга страна обаче, значението на тези думи в съзнанието на повечето хора си остава неясно и не надхвърля равнището на една обща представа. Да не говорим за функциите на жанровите названия. В ... |
|
|
В своята книга проф. Пламен Митев представя за първи път обстойно и задълбочено изследване на личността и делото на една, макар и ключова, по-слабо позната фигура от Българското възраждане - Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски)."По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като ... |
