"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
|
Когато става дума за Стратиев , традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
"Записки на революционера" (1899 - 1906) от Пьотр Алексеевич Кропоткин представляват уникално художествено и документално произведение, връх в литературното творчество на революционера и мислителя. Те са писани на руски и английски и съчетават в себе си мемоарните особености с художествените качества на романа. По своето богато съдържание те се нареждат до най-хубавите руски романи на XIX век. В тях читателят ще открие историческа хроника, публицистична изповед и научно-философско есе. Тургенев високо ценял "нежната, отзивчива и художествена душа" на Кропоткин и се срещал с него в Париж. Лев Толстой ... |
|
Василий Аксьонов е една от живите икони в съвременната световна литература. През 1980 г. търпението на Кремъл се изчерпва, той е обявен за "враг на народа", принуден е да емигрира и попада в знаменитата дисидентска кохорта от руски писатели, обречени да живеят и творят извън родината си. Професор Градов, стожерът на фамилията и един от най-известните хирурзи в Москва, по чудо оцелява в Сталинските репресии през 20-те и 30-те години. Но и двамата му синове - единият военен, а другият партиен функционер, преминават през кръговете на ада в прословутата Любянка, за да попаднат накрая в сибирските концлагери. ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мирознание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. "Идиот" е един от петте велики романа на Достоевски . Съдбата на положително прекрасните хора във всички времена е еднаква трагична жертва в името на човечеството. Но тези лъчезарни личности, ... |