Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... За първи път на български език се появява пълният текст на един от най-важните романи в историята на литературата - "Ръкопис, намерен в Сарагоса" от полския граф Ян Потоцки, започнат през 1794 г., продължен, но незавършен през 1804 и най-сетне - представен в окончателната му версия през 1810 г. Големият литературовед Цветан Тодоров смята романа за "шедьовър на фантастиката", мнозина критици сравняват Потоцки с Борхес. Преведен на всички основни езици, това е разказ, който няма да оставите преди да затворите и ... |
|
Продължение на "Фото Стоянович". ... Увлекателно романово повествование, изградено върху исторически факти. Евгения Иванова умело преплита съдбите на няколко персонажи, които разказват своите истории на фона на бурните събития на Балканите от края на ХІХ век. Един авантюрист с необуздано въображение, изобретяващ история, е главният герой в новия роман на Евгения Иванова. Събитията от края на 19. век, препускащи от Лондон и Париж през Белград и София до Истанбул или Петербург, не са фон за интригата, а нейно следствие. Въпросът е - ще продължи ли интригата да произвежда препускащи събития и в следващите векове? ... |
|
Изданието Поезията на Едгар Алън По е луксозно, богато илюстрирано от Атанас Атанасов, а преводите са дело на Александър Тончев, Георги Михайлов, Спас Николов. Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По ... |
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
През целия си живот той се ръководи от принципа си: "Никога не се предавайте!" Влизайки в състава на правителството, когато е едва на тридесет години, той оглавява Обединеното кралство за първи път, когато е на шейсет. Потомък на известно аристократично семейство, Уинстън Чърчил няма състояние и изкарва прехраната си с перо, пишейки повече от Уолтър Скот и Чарлз Дикенс взети заедно. Получава Нобелова награда за литература за историческите си творби. Обича да рисува и под фалшиво име участва в редица изложби. Обича също така да пие, както и да пуши качествени пури, а хазартът съпътства тези негови навици. Но ... |
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
Съставител: Юрий Коган. Второ преработено издание. ... От десетилетия хората спорят кой е бил Сталин: лидер на велика сила, човек, оставил дълбока следа в световната история на XX век или злодей, избил милиони хора по време на репресиите в Русия? Авторът създава мащабен, достоверен и същевременно детайлен портрет на руския лидер. Ще научим как момчето Джугашвили се превръща в бащата на народите Йосиф Сталин; историята на неговото семейство, навиците му и неговите пристрастия; какво е било ежедневието му; кои са били любимите му книги и филми; какво е харесвал и какво не. Книгата ще събуди интереса на онези, които ... |
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |