Бронислав Вилдщайн (р. 1952 г.) е полски писател, журналист и публицист. Участва активно в дейността на демократичната опозиция преди 1989 г., десет години живее като емигрант във Франция. След завръщането си в родината работи като журналист в различни издания. През периода 2006 - 2007 г. е директор на полската национална телевизия. Автор е на белетристични и публицистични книги, сборници с разкази, есета и интервюта. Носител на много литературни и държавни награди.

"От 30 години повтарям, че живеем в свят, обърнат наопаки, където смислите, ценностите са поставени с главата надолу, където леките жени се жалват от упадъка на нравите, мошениците са възмутени от това, че истината в обществения живот не функционира както трябва, крадците са възмутени от факта, че липсва сериозно отношение към собствеността, където мразещите се организират, за да се борят с омразата."
Бронислав Вилдщайн

"Романът "Къщата на избраните" от Бронислав Вилдщайн представя годините на т.нар. преход - годините на обществени и политически събития, променили живота на много хора. Проследява превръщането на телевизионния бос Збигнев Арски от младеж с идеали и възвишени цели в егоистичен кариерист, безчувствен циник и мизантроп. Не са подминати и други болезнени теми на днешния свят - от новоизлюпените бизнесмени в Полша и агресивните имигранти във Франция до глада в Африка. Както и безскрупулното паразитиране върху красивите идеи за солидарност, безкористна помощ и съпричастност. В образа на Самуел Брак, най-изтъкнатия съвременен полски философ и приятел на Арски от младини, Вилдщайн персонифицира Злото. Брак винаги остава в сянка, но се оказва реалната движеща сила на събитията, кукловода, двигателя на мелницата на надеждите. Дава измамното усещане за голям успех, за да го отнеме нехайно след това. Отнема същността на човека и оставя кухата кукла съвсем сама срещу капаните на живота. Дори когато демоничният ментор изчезва, Збигнев Арски продължава да го усеща край себе си, да чува гласа му - съветващ, насочващ, иронизиращ. Бездънните черни очи със жълти пламъчета непрестанно са фокусирани върху него.

Арски изпитва задоволство от предвидимата съдба на "медийните палячовци", не изпитва вина, дори се наслаждава на "смешната, претенциозна наивност на куклите марионетки, които си въобразяват, че са звезди" в продуцираните от него телевизионни предавания. За Арски е радост "даже да бъдат препънати с крак, за да бъде предизвикано ефектно падане: красива и смешна катастрофа". Последното предаване с надслов "Мелницата на надеждите" е близко до формата на шоуто "Биг Брадър". По време на кастинга на кандидатите се обещават бляскави изяви и перспективи, но в действителност избраниците биват поставяни в неловки ситуации, компрометирани и унижавани, за да се повишат гледаемостта и рейтингът на медията. Стига се до трагедия - един от участниците е убит, а един от водещите, синът на Самуел Брак, се самоубива. Светът на телевизията, който авторът (за известно време директор на полската обществена телевизия) прекрасно познава, е обрисуван безжалостно реалистично, на места с язвителна ирония и препратки към реално съществуващи медийни лица.

На фона на противоборството между тpaдициoнните цeннocти и eмoциoнaлнaтa и дyxoвнa пoĸвapa на консуматорското общество "Къщата на избраните" рисува една неособено лицеприятна картина на нашето съвремие. Палитрата е красноречива: много черно, доста сиво и твърде малко бяло. В пресичащите се плоскости на реалността и метафизиката Бронислав Вилдщайн разкрива горчиви истини, провокира мъчителни размисли, поставя въпроси за смисъла на човешкия живот и важните неща в него, но също така - чрез отрицание на Злото - насочва към недвусмислени отговори."
Из книгата