Това е една разтърсваща, истинска история. Една жена, смазана от събития и обстоятелства, намира силите да се съпротиви. През множество премеждия излиза на правия път. Задава си вечните въпроси на човешката душа и намира отговорите им. Повечето хора не преживяват чак такива прииключения в живота си. Но въпросите не са по-различни - и днес, и в миналото, и в бъдещето, Отговорите също."Някога, когато не познавах Бога, търсех най-доброто за себе си - както го разбирах. Случи се обаче, че намерих нещо много повече. Нещо, което не можех дори да си пожелая, защото не знаех, че го има. Намерих Него..." Екатерина Цанева ... |
|
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс", "Пъблишърс Уикли", "Ю Ес Ей Тудей", "Уолстрийт Джърнъл", "Инди Баунд" и "Амазон". ... Третата книга от поредицата "Реликвите на смъртните" ни отвежда в столицата на Нефилимите - Аликанте, Градът от стъкло. Разтърсван от подмолни интриги, светът на ловците на сенки е под заплаха. Ситуацията се изостря. Войната с Валънтайн и армията му от демони изглежда неизбежна. Започва битката за третата реликва на смъртните - Огледалото... "Град от стъкло" ще ви остави без дъх! Ще ви грабне от първите страници и ще ви държи в ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Георги Илиев (1973) е завършил "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология "Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу" съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман - "Животът и смъртта на г-н Илиев", ИК Жанет 45 - получи специална награда в Националния конкурс за дебют "Южна пролет". "Градът на кучетата" е първият роман от ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
В изданието са проследени основни моменти от развитието на българската литература през Възраждането, включени са очерци за най-значителните й представители. Разглеждат се проблеми, свързани с литературния и обществения живот, със самобитността и националната специфика на явления, тенденции, процеси. Дава се информация за творби, за периодични издания, за възприемането им от читателската и слушателската общност. Проследяват се възрожденските процеси в Южна Тракия и Македония, обществения и духовния живот на българите от тези региони, по-значимите литературни и културни изяви на творческата им интелигенция. Изданието е ... |
|
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
