Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. ... В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира ... |
|
В Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение със 78 снимки в текста. Издадена за първи път в печатница П. Глушков, София, 1934 г. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев . В книгата ще откриете: Положението на старотракийското поселище Мезек и условията за неговото развитие и процъфтяване. Как е станало откриването на величествената каменна сграда в могилата Мал тепе и на античните предмети в нея. Какви предмети са намерени досега във великолепната сграда под Мал тепе и какво е било тяхното предназначение? Какво представлява каменната сграда под могилата Мал тепе? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Паметници по култа на Асклепий. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина. В тази книга са представени три публикации на Добруски от "Археологическите известия на Народния музей": Други паметници по култа на Асклепий в Тракия. Тракийски конници и други богове - ездачи. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина Палада и други божества. На първа корица - оброчна плоча на Тракийски конник с две женски фигури от светилището до Глава Панега, НАИМ София, фотография Димитър Тонин. За автора Вацлав ... |
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
|
Трявна е знаково име за всеки българин. Пътуването през историята на града започва от времето на траките, за да премине през Второто българско царство и първото споменаване на града в Османските държавни архиви. Разбира се историята не спира до тук. Книгата проследява развитието на тревненските занаяти като обединяващи традициите на Второто българско царство и новаторските идеи, характерни за художествения светоглед на българина през XVIII и XIX век. ... |
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е КРУНОЙ (КРУНИ), което ще рече “градът на изворите”. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921г, обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция. а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
|
Описаните в изложението съкровища, макар и малка част от историко-художествените богатства на нашата земя, дават известна обобщена представа за културите, процъфтявали в различни епохи. Те се отнасят към праисторията, античността и средновековието и обхващат няколко хилядолетия. Тяхното значение е многопосочно. Те са ценни исторически паметници, показатели за постиженията в културата и изкуството, важно средство за естетическо възпитание. На това се дължи ролята им за повишаване на националното самочувствие на българския народ. Още повече че предизвикват подчертан интерес В чужбина - сред научните среди и широката ... |