История на Византийската империя. Период III: 610 - 716 г.

Период III 610 - 716: Ираклий и неговите приемници. Период на иконоборството: 717 - 867 г. Книгата на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски ни въвежда в третия и четвъртия период от нейното бурно и изпъстрено с поврати, жестокости и дворцови интриги съществуване. Преминавайки през царуването на Ираклий и неговите наследници на трона и през кървавия иконоборски период, историкът подробно осветлява появата на славяните на Балканския полуостров, приключването на тяхната имиграция и утвърждаването на българите на територията, съпътствано с царуването на Крум, Омуртаг и Тервел. Изследователят предлага и прелюбопитен разказ за хан Кубрат, както и други изключително важни събития, които очертават по-нататъшния страховит развой на отношенията на Византийската империя със света.

Акад. Успенски фокусира вниманието върху завладяването на Йерусалим от персите, обсадата на Константинопол от тях и от аварите, появата на лангобардите в Италия, изиграли ключова роля за позициите на Византия на тези територии, възникването на мюсюлманството, чиято агресивна настъпателна политика довежда до завладяването на Крит и Сицилия.

Преминавайки през управлението на Лъв Исавър и династията му, на Константин Копроним и Никифор I, неподражаемият историк разкрива и причините и принципите, по които се създава темното устройство в империята, гарантиращо военната ѝ сила, както и мащабната законодателна дейност. Описва и знаковите не само за периода, но и за по-нататъшния църковен живот Теодор Студит и Студийския манастир, в който част от монашеските си години прекарва и бъдещият български патриарх Евтимий.

Фьодор Иванович Успенски е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.