"Животът минал, дорде се наканиш да извикаш Долу председателя!", казва сръбският хуморист Нинус Несторович. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС българите изригнахме своето "Долу" срещу тази нечувана наглост, демонстрирана от новата тройна коалиция между БСП, ДПС и "Атака", и проявата на растящо в геометрична прогресия политическо дебелокожие. Решенията, назначенията и действията на правителството на Пламен Орешарски досега дадоха всички възможни основания, за да се уверим, че не сме избързали с оценката си – управляващата тройна коалиция е съставена от изключителни политически ... |
|
|
Семейство Хардинг се намират на ръба на дълбока пропаст. Елсън, архитектурно величие в миналото, приключва трийсетгодишен брак с Кадънс и започва нова връзка. Синът му Ричард продължава да живее с майка си и изпитва панически ужас да влезе в света на големите. А когато дъщеря му Клоуи се прибира у дома, за да се укрие от полицията след мистериозен инцидент в колежа, тайните на всички са на път да излязат наяве. Разказан с изключителна проницателност, „Между дните” предлага напрегнат психологически съспенс и букет от майсторски обрисувани герои. Това е роман за капризите на любовта и семейството, за предателството и ... |
|
|
Първата книга от поредицата "Задкулисието на прехода" на "Изток - Запад" и Антон Тодоров, посветена на неизвестни детайли от сякаш безкрайния български преход, анализира една от знаковите личности в политическия живот у нас в последните години – Меглена Кунева. Разкрити са важни фрагменти от събитията през последните 20 години през генезиса и кариерата на лидера на "Движение България на гражданите". На основата на различни източници, малко известни документи, снимки и изследвания се хвърля светлина и се анализират политическите кукловоди – как те са отглеждали, внедрявали и издигали през ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
