"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
Половин век под земята е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
За какво се сещате като чуете Швеция, освен за Пипи Дългото чорапче? Май е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава! Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините Икеа не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно. Научаваме за националния химн на шведите, който издава ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Виена, 1938. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват. Аризона, 2019. Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
