"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
Половин век под земята е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
За какво се сещате като чуете Швеция, освен за Пипи Дългото чорапче? Май е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава! Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините Икеа не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно. Научаваме за националния химн на шведите, който издава ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
Виена, 1938. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват. Аризона, 2019. Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ... |