Провадия-Солницата 5600 - 4350 г. пр. Хр. Изложба по повод 20 години археологически проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център. Провадия-Солницата е много голям праисторически комплекс край съвременния град Провадия в Североизточна България, в близост до Варна. Създаден е и е обитаван от най-ранните производители на готварска сол в Европа през VІ и V хилядолетие пр. Хр. Почти през цялата късна праистория тези хора държат монопола на солта върху огромен регион от река Дунав до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани. И тъй като без сол животът на всеки животински организъм, както и на ... |
|
Димитър Луджев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на редица изследвания по съвременна история на България, между които се открояват Революцията в България 1989 - 1991 в два тома (2008, 2012). Поради своята опозиционна политическа дейност Димитър Луджев е обект на оперативно-следствени действия и репресии от Държавна сигурност през 1976 - 1989 г. Активист на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството - най-влиятелната опозиционна гражданска организация преди 10 ноември 1989 г. Той е сред учредителите и член на ръководството на Федерацията на клубовете ... |
|
Разпадът на СССР не доведе до край на историята, а отвори нова, следваща страница. В Русия се разрази криза, която създаде световен властови вакуум. Америка, самата в криза след 80 -те години, се опита да се възползва и постави началото на парадоксална тенденция: завладяваща експанзия на Запада, която в същото време задълбочава непрекъснато неговия упадък. Изчезващото влияние на протестантството постепенно доведе Америка от неолиберализъм до нихилизъм, Великобритания от финансова стабилност до зависимост, а Европейския съюз - практически до ритуално самоубийство. Дали Германия днес може да възкръсне е не само интересен, ... |
|
Контрареволюциите изграждат преди всичко пейзаж. В тяхната протяжност се разграждат и претопяват акцентите, които оформят революционната динамика. Издълбаните от революционните времена травматични граници върху тялото на българското културно пространство се размиват и обезличават. Революционните идеи, които са имали претенцията за универсалност, се локализират и приспособяват към българското усещане за неписана нравственост. Захвърлени на произвола на пространството, те губят своите начала и се банализират като символи на отминалото време. Те не биват демонтирани и унищожавани, а забравяни и обезсмисляни. ... |