Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |
|
|
Френската писателка Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на 8 романа и сборници с разкази, както и на 7 философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК Колибри, сред които неоспоримият ѝ шедьовър Мандарините, получил наградата Гонкур за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със ... |
|
|
Колко дълга е фотолентата, която свързва двама души? Колко кадъра са необходими, за да поберат една любов, обречена да пропътува разстоянието между два континента, една дълго пазена тайна, мелодията на една цигулка с мисия и няколко листчета, на които четирима гимназисти някога са записали своите пророчества?"Това е роман за живота, който помним от последните няколко десетилетия, разказ за хора, които сякаш сме срещали, за събития, каквито сме преживели. Той проследява израстването на едно момиче от малък провинциален град, но в това развитие се отразяват промените, настъпили в цялото българско общество. Можем да го ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Сборникът с разкази Нещо за подарък е дебютната книга на авторката София Стойнева."Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова ... |
|
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Поредица Българска класика ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Томът съдържа романа Между пустинята и живота, редове от биографията и статии от Г. Константинов, Петко Тихолов, Богомил Райнов и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
