Грейс има план: да убие цялото си семейство; да наследи всички пари; да се измъкне и да започне нов живот; да осинови куче. Вероятно звучи прекалено амбициозно, особено за една крехка 28-годишна жена, но Грейс е имала години, за да планира отмъщението си. След смъртта на майка ѝ целият ѝ живот е бил посветен на това да накара човека, който я е изоставил още преди да се е родила, да си получи заслуженото. А с него и всичките му роднини, които, за щастие, са ужасни хора. Сега най-после е готова да приведе плана си в действие. И нищо не може да я спре. Как да убиеш семейството си на Бела Маки е световен ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
|
Докато жителите на Трите бора се готвят за специално празненство, Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се сблъскват със спомени, погребани дълбоко в паметта им. Един млад мъж и една млада жена се появяват отново в живота на инспекторите от Sûreté du Québec и заплашват да ги върнат далеч назад - към първия случай, който двамата разследват заедно, към случай, който всеки от тях предпочита да забрави. Като деца Фиона и Сам Арсьоно стават жертва на ужасно престъпление. Дали раните, нанесени преди години, гноят и до днес? Каква е истината за брата и сестрата Арсьоно? За първи път мнението на Жан Ги се различава от това ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Запознайте се с Беноа Куреж, на кратко Брюно, полицай в малко градче в Южна Франция. След като напуска армията, Брюно избира спокойствието и удоволствията на селския живот. Има пистолет, но никога не го използва, има белезници, но няма кого да арестува. Внезапно селската му идилия е нарушена от убийството на възрастен северноафриканец, ветеран от френската армия. Някак неочаквано Брюно трябва да защити своето безгрижно ежедневие - живота в реставрираната овчарска колиба, закуските на местния пазар, вечерите, придружени с вино, и разходките сред природата, докато бавно навлиза в разследване на убийство, способно да ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
|
Пърси Джаксън, съвременният син на Посейдон, просто се опитва да завърши гимназия. Вече е спасявал света няколко пъти, като се е сблъсквал с чудовища, титани и великани. Сега младият герой е последна година ученик в гимназия Алтърнатив хай в Ню Йорк и се надява поне тя да протече нормално. За съжаление, боговете все още не са приключили с него. Посейдон му поднася лошата новина, че ако Пърси иска да влезе в университета Нови Рим, ще трябва да изпълни три мисии, за да спечели необходимите три препоръчителни писма от Олимп. Първата задача е да помогне на Ганимед, виночерпецът на Зевс, да си върне златния бокал, преди да е ... |
|
|
Семействата са като отпечатъци от пръсти: няма два еднакви и всички те оставят своите следи. Дейзи Даркър е родена с дефектно сърце - присъда, която помрачава детството ѝ и я прави заложница на семейство, в което никой никога не я е обичал. С едно изключение - баба ѝ, саможива, ексцентрична авторка на детски книги, за чийто 80-и юбилей роднините се събират в навечерието на Хелоуин. Чудатата готическа къща обаче е малка и за членовете на семейство Даркър, и за всичките им мрачни тайни, но нямат избор - приливът и бурята ги откъсват от останалия свят. А точно в полунощ Дейзи и семейството откриват трупа на ... |
|
|
Обикновен четвъртък е и всичко най-после отново би трябвало да е нормално. Само че, когато е замесен криминален клуб Четвъртък, проблемите винаги са на крачка разстояние. Четиримата любители на загадките тръгват по следите на местна легенда, убийство и липсващ труп. Случаят би трябвало да е от любимия им вид - отдавна забравен. Но се оказва, че някой помни. С убийствена яснота. Елизабет е изправена пред нов враг и изборът е простичък - да убие, или да бъде убита. И докато тя се бори със съвестта си (и с един пистолет), Джойс, Рон и Ибрахим трябва да открият отговорите и да сглобят целия пъзел. Въпросът е - ще им стигне ... |
