Историята на Джейкъб Портман започва в "Домът на мис Перигрин за чудати деца" на остров в Уелс, където във времето се крият мис Перигрин и странните му обитатели. В следващите книги от поредицата той и даровитите му приятели ще се борят със смъртоносни чудовища, ще пътешестват и ще печелят нови съюзници и неприятели. С последните си слова Х. - единствената връзка на Джейкъб Портман с тайния живот на неговия дядо Ейб - поверява на Джейкъб нова мисия: да отведе неопитомената чудата Нур Прадеш при свой агент, известен само като В. Нур е преследвана. Тя се споменава в древно предание, в което се предрича назряващ ... |
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |