Второ допълнено издание. ... "не искам да бъда ничие време, не искам да бъда ничия мечта......(не) искам да бъда."Думи, пронизващи като куршуми и огън от емоции... любов, очарование, магия, дръзновение, живот, болка, откровение, искреност и (с)мисъл в стихове и в проза."Дуалистичното в нея е повече от видимо. Талантливо дръзка и естествено красива. Умее да рисува, а черно-белите клавиши на пианото са само допълнение. Усеща силата на думите и знае как да ги подрежда, тълкува и омотае във вълшебната паяжина на поезията. Тя е вече на 22 години. Тя е Ана-Мария! Търсеща, емоционална и влюбена в живия живот, в ... |
|
|
Един живот, който никой няма да запомни. Една история, която вие никога няма да забравите. Франция, 1714 г. В пристъп на отчаяние свободолюбива млада жена сключва сделка с дявола и заменя душата си за безсмъртие. Но цената е висока - над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави. Младата жена се казва Ади Лару и така започва нейният нов, изключителен живот през векове и континенти, през история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. Живот, в който образът ѝ не белязва ничие съзнание, а притежанията ѝ се изгубват и разбиват. Единственият спътник на ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Змия и гълъб" от Шелби Махурин. ... Очакваното продължение на "Змия и гълъб", изпълнено с романтика и тъмна магия. Сега Рийд и Лу са бегълци, преследвани от всички - Белите дами, кралството и църквата. Те няма къде да се скрият, а за да останат живи, се нуждаят от съюзници. При това силни. Но защитата си има цена и те и приятелите им са принудени да поемат по различни пътища, за да укрепят силите си. И докато Господарката на вещиците им залага подли капани в смъртоносна игра на котка и мишка, Лу и Рийд се опитват да преодолеят пропастта, образувала се помежду им... ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
Най-новият роман на автора на "Другата ръка" и "Възпламеняване". "На смелите се прощава" е роман взрив. Тук любовта е спасение, приятелството - въпрос на чест, а разстоянията сближават. Характерният стил на Крис Клийв е още по-зрял и запомнящ се, а разтърсващите сцени на човечност са на всяка страница. "На смелите се прощава" е роман за дързостта да бъдеш себе си в немислими ситуации на крайност, за крехкостта на живота и смелостта на мечтите. За Лондон - градът на началата. И най-вече за любовта. ... |
|
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
Семейството е главният герой в този роман, в който грабващите истории се преплитат помежду си като различните листа на едно и също дърво. Бащиният и майчиният клон представляват фрагментиран разказ за испанската диаспора, летопис на емиграцията още от края на XIX век, но също и на трагедията на изгнанието, породена от другата трагедия - на Гражданската война. Всички клонове на родословното дърво намират пресечна точка в съвремието, в гласа на родената в Америка дъщеря на Испания, която разказва историите. Без да каже почти нищо за самата себе си, с "Родословно дърво" авторката заявява собствената си идентичност ... |
