Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
|
Изданието с твърди корици "Изследване на човешкия разсъдък" е част от библиотеката "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". ... "Бъди философ, но всред цялата твоя философия остани все пак човек...""...Но дали това е основателна причина, заради която философите следва да се въздържат от такива изследвания и да отстъпят все пак пред силата на суеверието? Не е ли уместно да се направи точно противоположният извод и да се приеме необходимостта от пренасянето на сражението в най-тайните местонахождения на врага?""И когато уверени в тези принципи минем през библиотеките, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Неотдавна, през 2014 г., се изпълниха 300 години от първата поява на "Монадология" – малкия и същевременно кристално ясен и съдържателен текст на големия Готфрид Вилхелм Лайбниц, за когото най-честото определение е "универсален гений". Универсална – в буквалния, но и в най-широкия смисъл на думата е неговата философия, която той определя като "система", гъвкаво отразяваща целия свят – света-универсум, но не как да е, а именно по начина на "живото цяло" на Платон. Универсални във висока степен са самият живот на Лайбниц, неговото мислене, интереси, открития в областите на ... |
|
|
Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване, Към себе си на Марк Аврелий поставя едно начало, прави допустимо невъзможното дотогава проблемно разговаряне със себе си. В хода на проверката как се отнасят философските идеали и принципи към всекидневното съществуване се поражда гледната точка на сложното човешко същество с проблемна дълбина. Проправя се пътят ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
|
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Читателят на тази книга вероятно ще се учуди колко много недостатъци вижда в държавната уредба на демократична Атина критичният поглед на Стария олигарх и какво възхищение буди у Ксенофонт Ликурговото законодателство и строгата държавна машина на Спарта. Но дали олигархически настроеният Ксенофонт греши? Или всяка човешка общност трябва сама да извърви пътя на своята зрелост, докато намери най-доброто държавно управление за себе си, без да се доверява на готови предписания? ... |
