Сет Куин най-сетне се завръща у дома, в малката бяла къща със сини прозорци, лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора. И макар всичко да изглежда по старому, в градчето има една съществена промяна на главната улица е отворил цветарски магазин. Собственичката Дру Бенкс е необикновена не само с красотата, но и с гордия си характер, който упорито отказва да приема помощ за бизнеса ѝ от заможните и градски приятели. Сет обаче е друг тип предизвикателство и съвсем скоро двамата не могат повече да отричат припламващите помежду им искри. Докато един ден миналото на младия мъж не го застига и тайната, крита от него ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
Древногръцката цивилизация поставя основите на западната култура. Във философско, художествено, научно и политическо отношение гърците достигат удивително ниво на изтънченост. Най-дълбокият и всеобхватен израз на гръцката идеология обаче се крие в нейната митология, която е толкова богата и всеобхватна, че нейното наследство е запазено до наши дни. Целта на тази книга е не само да покаже силата на гръцките митове да забавляват и обогатяват на повествователно ниво, но и да улесни това пътуване към самопознанието. Тя преразказва митове и изследва тълкуванията - културни, морално-психологически и духовни - на които те се ... |
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |