От върха на перото

За тайната на словото, за живота по летопѐ.

За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта ѝ е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата ѝ с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата ѝ, но и ще я отведе при тайната на старобългарската книга.

Старата столица е подготвила още изненади за младата богословка и тя е въвлечена в училищна организация за честването на 24 май. Поканата на директора г-н Болярски да участва в обсъждането на открит урок за стила плетение словес на Търновската книжовна школа я превръща в съучастник на идеята му да въведе в учебния процес принципа по летопѐ, използван от старите книжовници. Ентусиазмът на физика Болярски и необичайният му подход да преподава удивление са заразителни и двамата бързо намират общ език. И става ясно, че физиката и метафизиката са една и съща страна на битието, в което е настанен човекът, копнеещ да осмисли земния си живот, да го извая красиво, да го изпълни с добро и радост.

Наистина ли човек се приспособява към пошлото толкова лесно, че да изгуби интерес към съвършенството, за което е призван от Твореца си? Как езикът ни е свързан със светостта и красотата? И как откликът на красивото може да възстанови радостта от живота и да върне в него светлината? Това са някои от въпросите, които тази книга поставя.

Определяна от читатели като автор със самобитен стил, който пише за важните неща умно и леко, в романа От върха на перото Ивинела Самуилова ни отвежда до най-дълбокия източник на личната ни и национална жизнеспособност. Освен че отправя вдъхновяващо послание, тази книга напомня деликатно за отговорността ни към нашите деца.

"За да разберем истинската природа на човека, трябва да разберем светците."
Габриел Марсел

"Моето детство е усещането за вълшебство. Това чувство се запази в мен по две причини. Едната е баща ми, който ме накара да повярвам, че има вълшебни пръчици. Спомням си как аз шепнех на една вълшебна пръчица, после той я изслушваше и изпълняваше желанието ми. И другият ми спомен за вълшебството е разказът на баба ми за нейния живот като малка, като дете на село. Когато бяхме двете тя лягаше при мен и аз ѝ казвах :"Бабо, разкажи ми спомен", не исках приказка, а исках да ми разказва нейните детски преживявания, които бяха толкова вълнуващи, абсолютно от друг свят, колоритни, пълни с аромати на природа, на истинско детство, нещо много естествено и жадувано от мен. Тази жажда остана през целия ми живот."
Ивинела Самуилова в интервю за БНР

Минават години и... обръщението към бабата, което детето Ивинела използва преди, се превръща в заглавието на книга, написана от писателката Ивинела в днешни дни. "Бабо, разкажи ми спомен" е едно от най-емблематичните заглавия в библиографията на авторката. Романът бе избран за "Любима книга на България" за 2016 г. Година по-късно книгата продължи да привлича интерес и достигна пето място в топ 20 за най-продавани български книги през 2017 г.

Но коя е Ивинела Самуилова и с какво успява да спечели голям брой от българските читатели?
Въпреки че е родена в Севлиево, Ивинела учи и завършва в езикова гимназия с испански и английски във Враца. След това идва период на кратка пауза: "He бях сигурна какво искам да уча и пропуснах една година", споделя писателката. По думите ѝ мотивът за паузата е бил нейният стремеж към осмислянето на себе си и търсенето на същинското разбиране за живота. А паузата приключва един ден, в който Самуилова среща свой съученик, който вече бил студент. По това време отивал на лекции и Ивинела решила да отиде с него. По-късно тя разбира колко много ѝ носи изборът да учи Богословие:

"И макар да не знаех какво ще правя с това богословие, реших, че искам това да уча и оказа се, че ми е много полезно. Защото то развива една усетливост за битието, която, за съжаление, сме позагубили. Тази връзка между земята и небето, която задава параметрите за начина ни на живот, задава ценностите, опорите и ориентирите. Без Бога, без Божественото човек се проваля. Под проваля се нямам предвид, че не му е провървяло в бизнеса, той се проваля като човек затова, че се чувства некомфортно в тоя свят, като че ли този живот е заболяване, което трябва да се преболедува. Докато човекът, който съхранява тази връзка с Бога, с чудото на живота, успява да поддържа тази връзка с магията на битието."

След магистратурата по Богословие следват още няколко квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. И всичко по пътя се оказва напълно полезно и изключително ценно за Ивинела. Благодарение на психологията, например, се появява първата книга на писателката: "Животът може да е чудо". Причината зад дебютния роман е срещата на Самуилова с психолога Алексей Бъчев, докато тя посещава негови курсове, предназначени за психолози. Алексей е и прототип на един от главните герои в книгата, а основната движеща сила за написването на историята е подходът му. Подход, който показва, че "животът ни е даден за радост, а не за мъка и страдание", споделя авторката. И допълва, че чудото в живота е винаги и никога не изчезва. Остава незабелязано, докато не "дръпнеш пердето на прозореца и видиш, че има други неща, картини, които са много по-интересни", разказва Ивинела Самуилова. На пръв поглед дребни неща, но много по-ценни от голямата инерция, която ни повлича.

Именно творческите търсения на Самуилова, насочени към вътрешния свят на човека, към традициите на България, към отношенията ни с Бог, света и ближните, се оказват ценни пътища и за много от читателите. А тези пътеки отвеждат самата Ивинела към написването на още книги през годините. Сред тях са и 4 заглавия-продължения на дебютната "Животът може да е чудо" - книги, които отново срещат читателя с героинята Ади, която в началото посещава психолога Алексей и той ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.

Редом със спечелването на солиден брой читатели книгите на Самуилова печелят и редица награди и отличия:

• "Бабо, разкажи ми спомен" оглавява класацията за "Любима книга на България" за 2016 година
• "Жената, която търсеше любовта" става "Носител на всенародната любов" в конкурса "Копнеж по човечни книги"
• "Гатанки от небето" достига 4^-то място в литературната надпревара "Любима книга на България" за 2015 година
• "Животът може да е чудо" и "Къде отиваш, пътнико?" печелят първо и второ място в националния конкурс "Книгата, която ме вдъхновява"

През последните години писателката дава принос за книжния свят и в друга посока - работи като преводач на художествена литература от испански език. А що се отнася до собствените ѝ истории, писателката споделя, че има едно-единствено желание:

"Сърцето се вкаменява, когато се вземаме твърде на сериозно. Не искам да поучавам, а да вдъхновявам с книгите си."