Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
Документални извори от Античността до Възраждането. ... Книгата е сборник от писмени източници, исторически извори за Пловдив от най-дълбока древност до края на Възраждането, една пълна антология на всичко писано за Пловдив до края на 19-ти век. Тази книга ще даде възможност на читателя, който се интересува от историческо четиво, от родната история, да се запознае сам и непосредствено с писаното от античните гръцки, латински, византийски хронисти и историци. От ориенталските, славянските и западноевропейските пътешественици, писатели, учени и дипломати с част от документалното книжно наследство на нашите дейци от ... |
|
В тази книга авторът представя своите герои, включвайки и себе си като субект, възприемащ литературата като изкупление. "Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература. "Между 12 и 12" Владимир Янев е определил като "фрагментарни разказвания", очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на ... |
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |