На дъното в Париж и Лондон е първата книга на Джордж Оруел (1903 - 1950). В тази донякъде автобиографична творба, забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията, Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици. В търсене на работа, прехрана и подслон той се сблъсква със странни персонажи, попада в невероятни ситуации, и всичко това е разказано с характерните за Оруел хумор и искреност."Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Оруел остава като по чудо неосквернен... Той запазва ... |
|
Нови записки от един малък остров. ... Преди двадесет години Бил Брайсън потегля на обиколка на Великобритания, посвещавайки я на зеления, дружелюбен остров, който се е превърнал в негова втора родина. Резултатът, "Записки от един малък остров", е най-големият бестселър сред пътеписите, а според гласуване, организирано от "BBC", това е и книгата, която представя най-точно Великобритания. Сега двадесет години след появата на книгата, превърнала се в част от съвременната класика, Брайсън предприема нова обиколка из Великобритания, за да разбере какво се е променило и дали нещо е останало същото. От ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Хамлет" е първата книга от новата двуезична библиотека "Английска поетична класика". С нея се открива и "Колекция Шекспир" на библиотеката, която ще включи в самостоятелни томове и останалите три големи трагедии на английския ренесансов поет - "Отело", "Крал Лир" и "Макбет", всички в най-новия български превод на Александър Шурбанов, поет, литературовед и университетски професор с международна известност, преводач на "Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър и "Изгубеният рай" от Джон ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |