Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Общението с Отца, Сина и Святия Дух. Връзката ни с Бог Отец се осъществява най-вече чрез любов и вяра. Връзката ни с Бог Син е чрез близко общение и благодат. Връзката ни с Бог Святи Дух е главно чрез утеха и освещаване. Това е книга, противоречива за църковните среди от XVII век. Двадесет години след нейнто публикуване църковният елит се подиграва на нейното съдържание. Оуен твърдо защитава идеите, изложени в нея, и нейното наследство се е запазило през вековете на църковната история. Тя е класика на християнската богослужебна мисъл, която оказва влияние върху църквата и днес."В ръцете си държите духовно съкровище, ... |
|
|
Второ издание. ... Възраждане на обяснителната проповед. В наше време ефективното изложение на Божието слово е предизвикано от две противопоставящи се сили. Първият, добре документиран враг на благовестието, е сриването на авторитетите. Философиите на субективизма се обединиха с невярващите в съвършената истина, за да създадат културен климат, който се противопоставя на всеки авторитет. Но, както забелязва апостол Павел толкова отдавна, това избавление от библейските стандарти неизбежно превръща хората в роби на собствените им страсти и във взаимни жертви на себелюбието им. Нашето общество и църквата отчаяно ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Творецът е заложил у всички нас усещането за вечността. Дълбоко в себе си ние знаем, че смъртта не е краят на нашия живот. Затова няма народ на земята, който да не е развил някакви представи за отвъдното. Но ние не се нуждаем от човешки идеи, а от истината. Никой основател на религия не е могъл да каже за себе си - "Аз съм истината", защото никой не е дошъл от отвъдния свят. Иисус е единственият, който е дошъл от небето, станал е човек, умрял е заради нашите прегрешения, на третия ден е възкръснал и се е върнал обратно на небето. Само Той може да отправи към нас тези уникални думи - "Аз съм пътят, истината ... |
|
|
Двете книги в това издание - "Христос от Откровението" и "Седемте църкви и посланията до тях", представляват задълбочено изследване на книгата "Откровение". Въпреки че са написани на достъпен език, е добре да ги четете, без да бързате, и да размишлявате върху написаното. Във времето, в което живеем, разбирането за Апокалипсис обикновено е свързано с катастрофи и бедствия или се определя като сектантско и фанатично. Затова авторът ни учи да гледаме на Христос по един изключителен начин, който отхвърля всякакъв вид спекулации. Един правилен поглед към Христос от "Откровението" ще ... |
