В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще слуша Христовите думи: Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен? В надпревара човечеството днес тича към шеметни цели, забравило единствената върховна цел на човешкия живот - връщането при Бога. Затуй и Евангелието е бездомник в днешния свят, бездомник, който търси подслон в човешките сърца, но почти навсякъде вижда как се затварят вратите пред него. Днешният свят не иска евангелски поуки. Тъй са се объркали понятията, че гордостта, този гибелен корен на всички пороци, се издига в култ, а смирението - тихата майка на всички добродетели, се подхвърля на поругание.
Хората въпреки всичко жадуват за Бога. Бедното човешко сърце, при всички изменения на външните обстоятелства на живота, си остава все едно и също. Когато размисли над безумието на своите дела и постижения, то неволно потръпва, смутено от ужаса на собствените си изобретения, в смътен копнеж започва да жадува за нещо вечно, възвишено, добро и божествено, което да го изведе из тъмния лабиринт на земните противоречия в милващата светлина на тихата и безметежна вечност. Тия смътни копнения не са ли неосъзнат стремеж към Бога, към Неговите вечни истини, разкрити в Евангелието, не са ли жажда за примирение със съвестта и небето?
Духовният живот е пътуване през непознато море, в което отвсякъде дебнат изненади и опасности: тук бури, там подводни скали, нататък водовъртежи и скрити течения. Колко внимателен и просветен трябва да бъде човек, за да не загине!
