История, която грее със светлината на надеждата! Във втората си книга за Мърфи Шепърд ( Пазителят на водите №1) Чарлс Мартин ни изправя лице в лице с истинската природа на самопожертвувателната любов, смесица от сърцераздирателните емоции на Никълъс Спаркс и високото напрежение на Джон Гришам. Мърфи Шепърд от години намира онези, които иначе биха изчезнали завинаги - жертвите на трафика с хора. Мисията му е една - да им помага да намерят свободата... докато кошмарът не хвърля сянката си твърде близо до собствения му дом. Когато любимата му жена, дъщеря ѝ и още две момичета са похитени, Мърфи е принуден да ... |
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
Когато наскоро дипломиралият се лекар Андрю Менсън поема първото си назначение в малко миньорско градче в Уелс, той е изпълнен с вдъхновение и идеализъм. Скоро обаче ентусиазмът му е попарен, когато се сблъсква с действителността - отживели медицински практики и липсата на каквито и да е условия за справяне с болестите и мизерията. Откровеността и решителността на Андрю бързо му спечелват врагове, но също така и приятели, както и любовта на младата учителка Кристин. Кариерата на Андрю Менсън продължава сред блясъка на богатия Лондон, където изгражда завидна частна практика, която обаче не се поколебава да жертва в името ... |
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Покъртителен роман за загубата, майчинството и света на невинното детство! ... Детството на Зоуи Морган е белязано от трагично заболяване на сестричката ѝ. Това оставя у нея незаличим спомен. След години Зоуи започва работа в приют за малтретирани деца и грижата за тези неоправдани същества се превръща в смисъл на живота ѝ. Там среща Остин Робъртс, в когото се влюбва. Остин и Зоуи се радват на щастлив семеен живот, украсен от дългоочакваното им дете Джейми. Но съвсем скоро старите травми започват да диктуват поведението ѝ. Тя е въвлечена в лабиринт от ужасяващи събития. Призраците от миналото ѝ я ... |
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
Беше Чикаго. Беше 1920. Беше. А беше ли? Това е една черно-бяла история за булевардите, по които шумно бибиткаха лъскавите автомобили на богатите. За бедността. За джаза, подаващ се от всеки ъгъл като мръсно коте, което търси дом. За мафията. За силния дим на цигарите. И за любовта... История за онзи тънък момент, когато страстта насочва пистолет срещу разума, а тайните обвиват тъмните си листа около душата. За мига, когато целият свят се срине под краката ти заради собствените ти грешки и решения. Тогава, след края на греха, идва ред на въпроса: дали това е съдбата ти, или всъщност всеки сам избира пътя по който върви?& ... |
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
Човекът на словото, преподавател по литература в Сорбоната и литературен критик разказва история, която започва, когато той е на 13 години, и стига до своя край около 62-ата му годишнина. Светът на книгата ще провокира своите читателите да вярват в идеята, че "всичко ще се нареди", независимо откъде идваш - като социална и културна среда, стига да съхраниш човешкото в себе си. Париж, 2016 г. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години. Марсилия, 1967 г. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. ... |
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |