Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
|
1928 г., Париж. Измършавяло и болно момче е намерено от добро семейство. Талантът и добрината му го превръщат в любимец в новия дом, а семейството му показва живот, за какъвто не е мечтал. Но момчето е нямо, или поне така смятат всички. Докато израства като млад мъж, влюбвайки се в красивата Ел, и посещавайки уроци в престижната Парижка консерватория, той почти е забравил за ужасите от миналото си или за обещанието, което се е заклел да спази. Но в цяла Европа злото се надига и никой не е в безопасност. В сърцето си момчето сякаш знае, че цял живот ще му се наложи да бяга. 2008 г., Егейско море. Седемте сестри се събират ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Определят я като най-елегантната дама и бижуто на София. За мнозина Мария Конакчиева е много повече. Тя е вдъхновение, енциклопедия на активностите на Френския културен институт и пример за вродена аристократичност. Само месец преди Франция да отбележи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи автобиографичната ѝ книга - Влюбена в живота, която, както в песента и в живота на Джоузефин Бейкър, е събрала двете си любови - страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце. За Мария Конакчиева това са България и Франция и целият ѝ личен и професионален ... |
|
Как си представяте идеалната шаферка? Със сигурност не и като висок красив милионер с фамилията Кейн. Е, ще ви изненадам. Брейкър Кейн е най-добрият ми приятел от десет години и искам да е до мен, когато казвам Да. Не просто искам - нуждая се от него. За Лия съм готов на всичко. Затова, когато се оказва, че сватбата ѝ е след месец, а годеникът ѝ няма намерение да овладее нетърпимата си майка, се намесвам аз. Приемам ролята на главна шаферка и обещавам да съм до Лия във всичко - от списъка с гостите до избора на рокля. Нищо не може да уплаши един Кейн. Но колкото повече наближава сватбата, толкова по-ясно ... |
|
Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
|
Елегантната Далия де Бомонт става единствен собственик и изпълнителен директор на парфюмерийна империя още съвсем млада, след смъртта на родителите си. В продължение на двайсет и пет години, след като младият ѝ съпруг загива в лавина, животът ѝ се съсредоточава върху ръководенето на Парфюми Ламбер и отглеждането на четирите ѝ деца: нерешителния Чарлс, избухливата Алекс, добросърдечната бизнес дама Делфин и вечно замечтаната художничка Ема. Петдесет и шест годишната Далия има споразумение с обвързан французин, но си задава редица въпроси за връзката им. Далия пристига в Сан Франциско по работа, за да ... |
|
Второ, допълнено и преработено издание. ... Как една история, написана от 18-годишно момиче, завладя сърцата на хиляди и се превърна в моментален бестселър? Коя е Изабел, преди да стане izieqka? На страниците на книгата си Щастливей 18-годишната Изабел разказва какъв е пътят, който извървява, преди да се превърне в едно от най-обичаните и популярни лица - преди стотиците хиляди последователи, милионите гледания, дългите опашки от хора, чакащи за среща с нея... Едно обикновено момиче и нейната искрена история за творчеството, загубата на близки, щастието, депресията и трудностите, с които всеки се е сблъсквал. Изданието ... |
|
Преди десет години много неща бяха различни... А други си остават абсолютно същите. И тогава, и сега има теми, за които не се говори, и отговори, които трябва да открием сами. За щастие, го има и Емил Конрад. Десетилетие след писателския си дебют той е тук с нови дванайсет поучителни, нелепи, забавни и истински истории, които ще ви накарат да се смеете, да се замислите... и може би да откриете нещо ново. Тринайсетата глава е ваша. И не забравяйте: Нещата, на които не ни учат в училище, са именно онези, на които се научаваме сами. Не се бойте от тях и смело напред!"Нещата, на които не ни учат в училище, научаваме ... |
|
За поредна година издателство Труд подкрепи конкурса за поезия и кратка проза Янаки Петров. Второто му издание приключи в края на 2024 година в град Средец и отново бе в две категории - за поезия и за кратка проза. Вече е факт и традиционният алманах с произведенията на победителите, излизащ с логото на Книгоиздателска къща Труд. Тази година стотици автори от цялата страна изпратиха своите произведения за участие. Големите победители бяха - Иванка Краева (поезия) и Васил Люцканов (проза). Книгоиздателска къща Труд награди Георги Николов в категория Поезия и Марта Радева - категория Проза. Алманахът излиза с ... |
|
"Грехът на монаха е като жарава, по която ти предстои да пристъпиш с боси нозе. Жарава, която те вика към себе си, за да те предизвика да се осмелиш и да преминеш през нея. И направиш ли го, да се пречистиш от всичко. Това не е книга. А огън. И той ще пламне у теб, веднъж щом се докоснеш до страниците му." Даян Шаер "Грехът на монаха е книга, вдъхновена от онези черни за България времена на робство. Период, в който опитите на посятото семе за бунт срещу Османската империя, стремеж към свобода, бързо биват смачкани под крака на потисника. Резултатът от едно такова опълчване срещу властта носи своите ... |