Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски. Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
Никита е освободен от лагера и става най-младият маршал в Червената армия, но загива на фронта. Брат му Кирил също е освободен, но без право да напуска Сибир. Сестра им Нина се завръща в Москва, но непълнолетната й дъщеря е арестувана от Лаврентий Берия, всесилния шеф на НКВД, който я изнасилва. Спасява я братовчед й Борис, син на маршала и приятел с Василий Сталин. Вероника, очарователната съпруга на маршал Градов, се омъжва за американски журналист и заминава за САЩ. Репресиите продължават с нестихваща сила – за едно свое изказване старият проф. Градов попада в затвора. Освободен е едва след смъртта на Сталин през 1953 ... |
|
Василий Аксьонов е една от живите икони в съвременната световна литература. През 1980 г. търпението на Кремъл се изчерпва, той е обявен за "враг на народа", принуден е да емигрира и попада в знаменитата дисидентска кохорта от руски писатели, обречени да живеят и творят извън родината си. Професор Градов, стожерът на фамилията и един от най-известните хирурзи в Москва, по чудо оцелява в Сталинските репресии през 20-те и 30-те години. Но и двамата му синове - единият военен, а другият партиен функционер, преминават през кръговете на ада в прословутата Любянка, за да попаднат накрая в сибирските концлагери. ... |
|
"Писах този роман в дълбока нелегалност през 60-те години в Москва. И дума не можеше да става да бъде публикуван в СССР, макар да не таеше нищо "политическо". Затова пък в него беше кошмарът на този свят, на целия свят... Пишех го в ситуация на отчаяние, когато сякаш всички надежди бяха рухнали, включително вярата в безсмъртието, вярата в Бог... Много дълбока ми изглежда интерпретацията на американския писател Джеймс Макконки:"...Произведенията на Мамлеев са метафорично изображение на нашите духовни бедствия... В тях заобикалящата ни действителност и нейните характеристики са пределно сюрреални; земята ... |
|
Измерването на света успя да извърши истинска революция в немските книжарници - измести дори Хари Потър и остави далеч зад себе си Дан Браун и Дона Леон. От излизането на романа през септември 2005 г. до края на 2007 г. в продължение на 114 седмици бе в класацията на списание Дер шпигел, а за 35 седмици - на първо място. 1,12 милиона продадени екземпляра до края на 2007 г., като всеки следващ ден в издателството пристигат заявки за още 2000 поръчки. До момента е преведен на 43 езика и е единствената немскоезична книга, поставена на предните рафтове в книжарниците на Ню Йорк. Измерването на света счупи рекордите, ... |
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с разказите, новелите и пиесите на един от най-бележитите писатели на XX век Исак Бабел. Те показват двата свята, които го бяха поразили: Одеса преди революцията и похода на Първа конна, чийто участник беше. Има писатели, които се стремят да опишат обикновеното необикновено, други с обикновен глас да разкажат за необикновеното. Бабел разказва необикновено за обикновеното, той мечтае за човешко щастие и се е борил за него. ... |
|
Кой е Създателя на Безобразията, коя е Изначалната частица и кое в Еволюционната верига възниква по-напред - автобусът или млякото? Това са фундаменталните въпроси, които измъчват героите на тази книга. ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |