Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото - с личното, трагизма - с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката? Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на ... |
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак, нито Дикенс, макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците... ... |
|
Ще успее ли героят да намери пътят към дома? Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война? Името му е синоним на невероятни приключения и невъзможни мисии. В своя нов шедьовър Фрай ни представя в типичния си неподражаем стил епичните изпитания на Одисей по пътя към дома. Разгневиш ли боговете, не те чака нищо добро. Одисей е възхваляван от гърците заради печелившата си тактика, довела до падането на ... |
|
В книгата ще откриете: въпроси пред Християнската съвест; около събора в Крит; църквата в Украйна. Москва и Константинопол; руският православен джихадизъм. "Православната църква в Украйна съвсем не е неканонично отнета от Московската патриаршия и съвсем не е разколническа. Това свидетелства историята на Църквата в руските и украинските земи още от края на IX в. Съборът на остров Крит през 2016 г. съвсем не е съборче или антиправославен майдан, както го нарича руската пропаганда, макар че четири поместни църкви (включително и БПЦ) се отклониха от съборното единство на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. ... |
|
Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер са само някои от светилата, в чийто живот писателят ни потапя, за да проследи как те се опитват да решат най-сложните въпроси на битието. Често обречени на самота и безумство, тези учени имат прозрения, някои от които променят към добро живота ни, а други разчистват пътя към невъобразими страдания и вододелът между двете никога не е ясно очертан. Карл Шварцшилд полага основите на теорията за черните дупки направо в окопите на Първата световна война, а после губи разсъдъка си. Фриц Хабер открива азотните торове, спасили милиони хора от гладна смърт, а ... |
|
Правилата на Йона за пътуване в градския транспорт: Трябва да имаш работа, към която да пътуваш; Никога не говори с непознати във влака; Не яж гореща храна, защото мирише; Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: бременна жена стар или немощен човек Йона не ти каже да станеш; Винаги се запасявай за всеки случай. Хората на платформа пет е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от Уотърлу, Лондон. В съдбовния Ден на Гроздето на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. ... |
|
Една сутрин трийсетгодишният Юзек се буди от натрапчивите си мисли и изневиделица в спалнята му нахлува учителят му по литература. Без обяснения Юзек се озовава захвърлен в един хаотичен и опак свят, в една твърде необичайна училищна среда, обграден от подрастващи ученици и учители без качества, инфантилизирани и заточени в безизходицата на вечното детство. Романът на един от най-интересните и авангардни писатели в световната литература, Витолд Гомбрович (1904 - 1969), е написан по неповторим и неподражаем начин. Единствен в света на литературата, този шедьовър се превръща в едно от най-важните и известни произведения ... |
|
Бележитият френски реалист Алфонс Доде би могъл да познава творчеството на своя по-млад съратник Артуро Рейес (1863 - 1913) и сигурно би се зарадвал на средиземноморското вълнение и на топлия южен полъх в него. Защото Рейес е от малкото испански разказвачи, които с такава проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с такава вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спира на събития от всекидневния живот, които да изглеждат незначителни. Тласкан от житейски неволи, Рейес започва своя писателски път още като студент, едновременно като прозаик и като поет. И въпреки ранната си смърт оставя след себе си ... |