Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее - да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика. "Изгубената душа" е шедьовър, илюстриран от Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018, и с текст на една от най-награждаваните и популярни полски писателки Олга Токарчук. Едно пътуване дълбоко навътре към собствената ни изгубена ... |
|
Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
По поемата на Хенри Уодзуърт Лонгфелоу. Преразказал: Любомир Кюмюрджиев. ... Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е ... |
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
И раят, и адът са в нас, и всички богове също са в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички небеса, всички светове. Те представляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в образ на енергиите в нашето тяло, които са в конфликт. Това представлява митът. Митът е проявление на енергиите на различните органи в нашето тяло, които са в конфликт помежду си, под формата на символичен или метафоричен образ. В теб е стаено нещо, което знае кога си в центъра, кога си на прав път и кога на погрешен. Щом свърнеш от правия път, за да печелиш пари например, животът ти губи смисъл. А ако останеш в центъра, на правия ... |
|
Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет-45". Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други - не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан - "красивите земи". Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по- ... |
|
Том Маккарти е роден през 1969 г. и живее в Лондон. Известен е в света на изкуството със своите беседи, манифести и медийни изяви основно в качеството си на генерален секретар на Международното дружество на некронавтите - отчасти фиктивна авангардна мрежа. Освен на Сатененият остров, той е автор на следните четири книги: Men in Space, С, Remainder и Tintin and the Secret of Literature. През 2013 г. писателят стана първият носител на литературната награда на Йейлския университет Уиндам Камбъл. Номиниран за наградите Букър и Голдсмит 2015 г."Подобно на претърпял корабокрушение моряк, вкопчен в плаваща отломка от ... |
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |