Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    Германия, мръсна приказка...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Германия, мръсна приказка


Виктор Пасков

Цена:  15.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 21-11-2019 г., Петък 22-11-2019 г. или
Понеделник 25-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208585
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаТвърда
Страници344
Размери12.40 / 19.50 / 3.20 cm
Тегло0.146 kg
EAN9789542824053
ISBN9789542824053
  • Описание
  • Откъс от книгата
"Въпреки живота - всичко е любов!"
"Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори."
Димитър Стоянович

"Пасков не допуска грешен тон дори в привидно несъществени моменти и пасажи. За музиканта несъществен момент няма. Във всеки детайл е отпечатан сигурният му почерк. Героите му поглъщат света със сетивата си, вдишват го с миризмите му, пият секретите му, докато не стигнат до самата сърцевина на живота, до оголения му пулп. Това, което води нагоре, е онова, което води надолу. Надолу към съществуването отвъд социалните мрежи, отвъд морала, отвъд мисълта. Там, където най-после се чувстваш жив."
Бойко Пенчев

"Германия, мръсна приказка - изригване, екстаз и триумф на младостта над нафталинения език на соца. Рок опера, минилитературен "Уудсток", дръзко, все още кънтящо в ушите ми китарно соло - Виктор, безсмъртен грешнико, не бе роден да умреш. И не си."
Захари Карабашлиев
"На мъртвите приятели

– Цванциг! - Гофи се наведе над масата и повтори своя номер: вдигна със зъби стограмовата чаша водка и я изля в гърлото си, отмятайки глава назад. Чашата се търкулна по гърдите му, падна на цимента и се разби на ситни късчета: ...цццвввааанннцдциииггг...
– Господи! - Той разтри с ток счупените стъкла.
– Има ли по-гадна дума?
– Цвайундцванциг - отвърнах.
Той сгърчи лице, притисна длани към ушите си и се замисли. Косите му щръкнаха от отвращение. От основата на носа до ъгълчето на лявото му око пътуваше дълбок белег. Докато вечерта потъмняваше, той побеляваше.
Гофи мразеше думата "цванциг" и заради нея - немския. Единственият, който учеше немски, бях аз. Всички учеха английски. Аз бях единственият, който искаше да стане писател. Всички искаха да станат Джими Хендрикс. "Какво добро може да се очаква от народ, измислил тази тенекиена дума? - недоумяваше Гофи. - Господи, мразиш ли музиката?"
Една лига се проточи от ъгълчето на устата му. Последното парче от залеза светна зад синкав облак и се отрази в средата ѝ като миниатюрен бисер. Гофи обърса устни. Той бе безкрайно тъжен. Пропадна и последният му опит да ме убеди да не заминавам за ГДР.
– Как се казва "педал" на немски? - попита Ики.
– Хомосексуалист.
– Глупости. Не те питам как се казва "педераст", а как се казва "педал"!
– Откъде да знам? Това го няма в учебника.
– Тогава защо заминаваш? Ще бъдеш самотен.
– Ще се върна след месец-два - оправдавах се. - Ще донеса струни... микрофони... уредби... Баща ми ще купи!
Никакви уредби нямаше в София. Бяхме спукали радиоапаратите на родителите си да включваме китарите в тях. Няколко месеца преди това, в една тъмна нощ, се провряхме през прозореца на мазето на зала "България". Изнесохме всички инструменти и уредби на някаква латиноамериканска група, която ги бе оставила на сцената след гастрола си. Избухна скандал. Милицията се вдигна на крак. Изчакахме да мине скандалът. Три месеца крихме уредбите и след три месеца дадохме концерт. Последният ни концерт. Осъдиха ни по две години условно като малолетни престъпници. Мен, разбира се, ме изключиха от училище. Всеки втори месец ме изключваха, докато се стигна до тази трагична ситуация, ех...
– Няма да се върнеш - въздъхна Гофи. - Баща ти ще те уреди да следваш в Дрезден. Ще станеш велик писател и във всичките ти романи ще има цванциг. А аз ще продължавам да дрънкам на това нощно гърне. - Той кимна към китарата, която унило дремеше в ъгъла на заведението.
– Чиърс! - каза Ики.
Чукнахме се. В чашите бушуваха зелени и сини светлини. Все още не знаех, че наистина няма да се върна. Не предполагах, че това тук е раздяла, дявол да го вземе... раздяла завинаги. Не знаех, че този поглед на Гофи и току-що изреченото "чиърс!" вече принадлежат на смъртта.
Рекламите на бара пулсираха. По булевард "Ленин" примигваха оранжеви лампи, сякаш имаха гурели или сякаш щяха да заплачат с неонови сълзи. Сенките се сменяха по лицата ни: ...тъмно-светло... светло-тъмно...
Бе годината хиляда деветстотин шейсет и осма. Броени дни след Световния младежки фестивал в София с концертите и белите нощи, с неговия хаос и луди манифестации, джем сешъните с музиканти от цял свят, със скандиранията - ВЪН АГРЕСОРИТЕ ОТ ПРАГА! - свобода! свобода! - шведки, мулатки, французойки в храстите на Парка на свободата - свобода, о! - свобода! - налягали пред Народното събрание - свобода! - насядали по стълбите на храм-паметника "Александър Невски" с китари, дудуци и устни хармоники - свобода!
...и след всичко това заминавам утре за ГДР. Отивам при баща си, който свири на тромпет в операта на град Фрайберг, да сложа в ръцете му юздите на моето бъдеще. Изключен съм от всички гимназии на България два месеца преди матурата. Никой не иска да ми печата стиховете. За следване и дума не може да става. Цванциг.
Зина се облегна назад. Духна вятър. Златните ѝ къдрици се разпиляха по гърдите на Ики. Той започна да ги събира. Русокосият ангел Зина.
– Целуни ме! - каза тя.
Игор обви с ръка абсурдно тънкия ѝ кръст. Наведе се. Докосна устните ѝ. Двамата застинаха в тази поза като древногръцка скулптурна група. Топлият нощен вятър пилееше къдриците на Зина. Върху бледото ѝ слепоочие пулсираше тънка вена. Нежната кожа на скулите ѝ потръпваше под целувките на Ики. Зина бавно отдръпна глава, погледна ни със зелени очи, взе ръката му и я сложи на корема си.
– Имам чувството, че вече рита...
Заслушахме се.
– Рита... - излъга Ики.
– Невъзможно! - каза Гофи. - Кога дойде този финландец? Няма и четиридесет дни...
– Щом казвам, че рита, значи рита!
Зина целуна Ики. После Гофи. После мен.
Грубата каменна фея бе потопила крака в сухото езеро под заведението. Трима души яростно се биеха вътре за нищо и никакво. Управителят телефонираше на милицията. Падаше софийска вечер в цвета на блу джинс. Отгоре светеше бирена луна. Наблюдавахме биещите се от терасата. Началото на септември, двайсет и един часът. Току-що бях навършил деветнайсет години. Чухме далечен вой на сирена.
– Защо да ходи човек в Германия, когато може да си я въобрази? - попита Крейзи. - При това по-хубава Германия. Без германци.
Крейзи идваше от клозета, току-що надрусал се. По някакъв канал в Млечния бар той се снабдяваше с долнокачествен стаф. Черни зъби осветяваха страшно красивото му старческо лице. Крейзи твърдеше, че може да влиза в паста за зъби и да излиза оттам като тлъст бял червей. Крейзи чуваше Абсолютния тон като Чарли Паркър. Двамата ходехме на училище, облечени в белогвардейските куртки на дядо му, с вилица и нож в горното джобче. С хотелски номер около врата. Преди година основахме Анархолиберална партия на Мразещите Максим Горки. За което, разбира се, ни изключиха, мръсниците.
– Лично аз те виждам за последен път, Вик - тъжно каза той.
– Ах, шибай се! - смутено отвърнах.
Както пиехме, Катя се срина по стълбата и разби брадичката си в парапета. Рубинени капчици кръв закапаха по дългата ѝ шия.
– Ау! - извика тя, за да привлече погледите на заведението. Привлече ги. Най-огромните цици на Балканския полуостров. Не цици, облаци! - Веднъж, спомням си... но стига.
– Сгоден си! - Тя ме увенча с венец от жълтурчета, който бе свила на полянката пред "Феята".
– Ще оставиш годеница и ще идеш в чужбина? - попита Зина.
– Искаш ли да ти покажа от какво бягаш? - Катя посегна да вдигне фланелката си, но в този момент милиционерската кола закова пред "Феята". Гумите изскриптяха. Милиционерите се изсипаха отвътре: трийсет срещу трима. Белезници, палки, кобури и така нататък. Щяха да ги острижат и обръснат. Всички бяхме стригани, бръснати, бити, заплашвани, изследвани от просташката милиция заради музиката ни, облеклото, походката, погледа, усмивката.
По стълбите студен и небрежен се изкачваше Люпи. С две глави по-висок от всички. Мускулест като глупак и с шалче около шията. Обут в "Леви Щраус", който струваше една месечна заплата.
Люпи бе завоевател. Погромаджия на Пражката пролет, пазач на пражкото летище. Ветеран на българския контингент на войските от Варшавския договор. Нещастно копеле в отпуск.
– По едно за всички! - Люпи седна и впери син поглед в мен.
Моята войска, твоята войска, неговата войска, нашата, вашата, тяхната войска бе прегазила преди няколко седмици Чехословакия, където чехите се правеха на демократи. Смазахме ги, шибахме ги, дадохме им незабравим урок. Горди тръпки минаваха по кожата на родното небе, мускулесто като Люпи. Чехословашкото висеше надупчено и разпарцаливено.
– Научавам, че някои заминават за ГДР... - каза това ченге.
Луната плуваше в чашата ми като жълто-зелено яйце. Бях изпил четиристотин грама, а този тук се заяжда.
– Виждам, че Паметникът на Незнайния воин се е завърнал от Чехословакия - отвърнах. - Прави ли ти се още бум-бум?
– Единствено твоите немци стреляха в Прага - каза Люпи. И изложи своята версия: чехите бомбардират българските танкове с "молотов коктейл", лягат под веригите, но никой български войник не вдигна оръжие да застреля чех, защото са прави, мама му стара... прави са да правят каквото си искат в тяхната Чехия, докато немецът с неговия автомат и гадна сива униформа умира да пуца по хора, дървета, саксии, прозорци, небе, звезди, улични котки...
– Те наричат това "фойерверк" - завърши Люпи.
– Падат си по илюминациите. Чиърс, ченге! - каза Ики.
– Ченге, Вик не знае как е "педал" на немски - съобщи Гофи.
– И аз не знам - призна Люпи. - Странно!
– Че какво ченге си тогава?
– Ченге съм! Не сте ли виждали ченге?
– Вик! - каза Катя. - Ако не си педал, ще ме вземеш със себе си. Ще ти готвя. Ще те къпя. Ще те реша. Ще ти мия краката в леген и ще изпивам водата. Ще ти бъда робиня. Нощем ти ще ми изневеряваш с дебелите германки, а аз ще те чакам до късно и ще плача. Виж от какво бягаш, глупако! - Катя вдигна фланелката до веждите си. Най-големите цици на Балканския полуостров със зърна като фъстъци се залюляха над тънката ѝ талия и зазвъняха:
...БИМММ... БАМММ... БОМММ...
...БИМММ... БАМММ... БОМММ... - звъняха и камбаните на "Александър Невски". Циците на Катя сияеха по-сияйно от златните му кубета. Звъняха по-силно, по-звучно, по-тържествено от тлъстите камбани! Всички посетители на "Феята" впериха поглед в тях и се прекръстиха. На Катя това ѝ стигаше.
Тогава пристигна Буби, който учеше в балетното училище. Той преплува пространството като видра. Тънки крака, панталони в нежен виолет, талия, пристегната с колан от телешки бокс. Устните - чувствени, очите - бронзови, кожата на лицето - като препечен хляб. Буби говори всички европейски езици, пие вермут и знае Шекспир наизуст.
– Натюрлих, на мен ми е известно как се казва "педал" на немски. - Той ме целува в ухото, гъделичка с език ушната ми мида и продължава: - Да се спрем на най-употребяваните думички: "швул" и "тунте".
Милиционерите бият тримата клиенти в празното езеро. Пеем със затворена уста песента за падналите в борбата. На този горестен фон Буби декламира с плътен баритон:
– Швулът е първичен, груб и агресивен. Швулът е немузикален. Швулът е простак. Швулът е нацист. Не всеки хомосексуалист в Германия е нацист! Швулът е стадо. Швулът не уважава родителите си. Швулът мрази традицията. Швулът носи оловен бокс на дясната си ръка.
Пфуй!
– Тунте е нежен, тунте е миролюбив. Не всеки в Германия е тунте! Швул е диагноза. Тунте - призвание. Тунте е индивидуалност. Тунте не е егоист. Тунте е слънчев. Тунте свири Моцарт на флейта. Тунте е пеперуда, през чиито прозрачни крилца друго тунте чете посланието на дъгата...
– Но как да се обръща Вик към немците? - пита Ики.
– Всеки сам избира форми на общуване - усмихва се Буби.
Гофи извади китарата. Докато милицията биеше онези, запяхме "ALL YOU NEED IS LOVE".
Старшината вдигна глава нагоре. Милиционерите се вцепениха. Арестуваните - също.
LOVE! LOVE! LOVE! - пеехме ние.
Той хукна нагоре по стълбите, крещейки:
– Ще ви изселя! Скатай китарите!
Световният младежки фестивал обърка Народната милиция. Те не знаеха кого могат да арестуват, без да предизвикат международен скандал, и кого - не.
– Откъде сте? Вас питам! Е?
Гофи пребледня и се изправи. Белегът между носа и лявото око хлътна. Един лунен лъч плъзна по усойното му лице.
– ФРОМ ИНДИЯ! - гордо отвърна той.
– Откъде?!?!
– АУС ИНДИЕН! - гордо отвърнах аз.
– Камарад... - прошепна старшината. - Тук - не! Там - в парк. В парк! - Той хвана Гофи под мишница и заръкомаха към горичката срещу "Феята". - Ферщеен?
– ЦВАНЦИГ! - ревна Гофи в лицето му.
Станахме.
– Накъде? - попита Ики. - Пие ми се още едно!
– Към комсомолката Настася! - реших аз.
– Към комсомолката Настася! - извикаха всички.
С китари и песни поехме към комсомолката Настася. Тя живееше в офицерския блок до "Феята". Бях ѝ посветил стихотворения. Еротична поезия. Преди няколко месеца ги четох по телевизията. Родителите ѝ ме мразеха. Телевизията не ме покани повече.
Пред блока спряхме. Бяхме цяла тълпа. Повечето не познавах. Непознатите също пееха.
– Милиция! Милиция! Какво е това безобразие! - Прозорец след прозорец се разтваряха с трясък, офицерските съпруги си скубеха косите и проклинаха Световния младежки фестивал, който бе разколебал вярата им в съпрузите. Офицерите бяха получили указание да толерират цивилното население за известно време.
– Марш! Пръскай се! Разотивай се! - страхливо командваха те през раменете на съпругите си. Някой бе забравил да отмени указанието.
Ние пеехме "ALL YOU NEED IS LOVE".
Прозорецът на Настася не се отваряше, въпреки че през цялото време държах палец на звънеца.
LOVE! LOVE! LOVE! - пееха Ики, Зина, Катя, Буби, Крейзи и дори ченгето Люпи.
REVOLUTION! REVOLUTION!
– Настася! - изкрещя Катя сред песен, врява и трясък. - Ако не дойдеш да си го вземеш, ще ти го отмъкна под носа.
Прозорецът на Настася се разтвори.
– Алкохолици! - разкрещя се комсомолският секретар Настася. - Паразити! Нихилисти! Махайте се! Нашите ги няма! И коя си ти, че ще го отмъкнеш?
– Отваряй!
– Няма!
– Няма ли?
Изтеглих юмрук назад, замахнах и го мушнах в стъкления прозорец на офицерския блок.
Разнесе се трясък. Разпиляха се стъкла. Угаснаха всички прозорци. Ръката ми потъна до рамото в мрака на счупената врата. Измъкнах я обратно. От срязаната артерия над палеца кръвта пулсираше като фонтан. Изглеждаше черна под оранжевата светлина на булевард "Ленин". Всички ахнаха. Офицерите и офицерките се прибраха боязливо в спалните си помещения. Русокосата глава на Настася грееше над пияната и озадачена тълпа:
– Какво стана, Вик? - попита тя отгоре.
– Кръвта ми изтича. Да живее комунизмът! - отвърнах отдолу.
– Е, хайде, Вик. Чао! - Гофи пристъпи, прегърна ме, целуна ме, погледна ме в очите и каза:
– ЦВАНЦИГ!
Вдигна палец нагоре и си тръгна."
Из книгата
Страници от тази книга








Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Германия, мръсна приказка", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Разкази. Пътеписи - Иван Вазов - книга

Разкази. Пътеписи


Иван Вазов

Дамян Яков
Цена:  7.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Особено място в прозата на Иван Вазов заемат неговите пътеписи - "Един кът от Стара планина", "Великата Рилска пустиня", "В недрата на Родопите", "От Марица до Тунджа", "Седем престола", "Разходка до Искър", "Витоша", "Розовата долина и Тунджа". Това са текстове, формиращи своеобразен контрапункт на разказите за упадъка на съвременното общество. Те съдържат незабравими природни описания, в които се вплитат редица факти и наблюдения из битието и нравите на българите - исторически, философски, народопсихологически, културни (езикови, ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цена:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  24.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Затворисърце - Константин Трендафилов - книга

Затворисърце


Константин Трендафилов

Жанет - 45
Цена:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ...
Господинът - Е. Л. Джеймс - книга

Господинът


Е. Л. Джеймс

Бард
Цена:  19.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Потопете се в една страстна любовна история... ... "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. Л. Джеймс, авторка на феноменалната бестселър трилогия "Петдесет нюанса". Лондон, 2019 г. Животът на Максим Тревелян е лек. Той е красив аристократ, богат, никога не е работил и рядко спи сам. Всичко това се променя, когато той внезапно наследява семейната титла, богатство и имения - както и всички отговорности. Максим не е подготвен за тази роля. Най-голямото предизвикателство обаче е да се пребори с тайнствена млада жена, наскоро пристигнала в Англия, която притежава единствено опасно и проблемно ...
Избрани творби - Христо Ботев - Христо Ботев - книга

Избрани творби - Христо Ботев


Христо Ботев

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание. ... По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов, каквото и да е написал Христо Ботев, каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му... Настоящата книга включва стихотворения, сатирична проза, критика, книгопис и публицистика от Ботев. Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни ...
Жажда - Захари Карабашлиев - книга

Жажда


Захари Карабашлиев

Сиела
Цена:  14.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия нихилизъм на младежа. Но това, което започва като почти банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в разказ за оцеляване и победа, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над ...

Германия, мръсна приказка


Виктор Пасков

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  15.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 21-11-2019 г., Петък 22-11-2019 г. или
Понеделник 25-11-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#208585
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2017 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаТвърда
Страници344
Размери12.40 / 19.50 / 3.20 cm
Тегло0.146 kg
EAN9789542824053
ISBN9789542824053
Описание
"Въпреки живота - всичко е любов!"
"Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори."
Димитър Стоянович

"Пасков не допуска грешен тон дори в привидно несъществени моменти и пасажи. За музиканта несъществен момент няма. Във всеки детайл е отпечатан сигурният му почерк. Героите му поглъщат света със сетивата си, вдишват го с миризмите му, пият секретите му, докато не стигнат до самата сърцевина на живота, до оголения му пулп. Това, което води нагоре, е онова, което води надолу. Надолу към съществуването отвъд социалните мрежи, отвъд морала, отвъд мисълта. Там, където най-после се чувстваш жив."
Бойко Пенчев

"Германия, мръсна приказка - изригване, екстаз и триумф на младостта над нафталинения език на соца. Рок опера, минилитературен "Уудсток", дръзко, все още кънтящо в ушите ми китарно соло - Виктор, безсмъртен грешнико, не бе роден да умреш. И не си."
Захари Карабашлиев
Откъс от книгата
"На мъртвите приятели

– Цванциг! - Гофи се наведе над масата и повтори своя номер: вдигна със зъби стограмовата чаша водка и я изля в гърлото си, отмятайки глава назад. Чашата се търкулна по гърдите му, падна на цимента и се разби на ситни късчета: ...цццвввааанннцдциииггг...
– Господи! - Той разтри с ток счупените стъкла.
– Има ли по-гадна дума?
– Цвайундцванциг - отвърнах.
Той сгърчи лице, притисна длани към ушите си и се замисли. Косите му щръкнаха от отвращение. От основата на носа до ъгълчето на лявото му око пътуваше дълбок белег. Докато вечерта потъмняваше, той побеляваше.
Гофи мразеше думата "цванциг" и заради нея - немския. Единственият, който учеше немски, бях аз. Всички учеха английски. Аз бях единственият, който искаше да стане писател. Всички искаха да станат Джими Хендрикс. "Какво добро може да се очаква от народ, измислил тази тенекиена дума? - недоумяваше Гофи. - Господи, мразиш ли музиката?"
Една лига се проточи от ъгълчето на устата му. Последното парче от залеза светна зад синкав облак и се отрази в средата ѝ като миниатюрен бисер. Гофи обърса устни. Той бе безкрайно тъжен. Пропадна и последният му опит да ме убеди да не заминавам за ГДР.
– Как се казва "педал" на немски? - попита Ики.
– Хомосексуалист.
– Глупости. Не те питам как се казва "педераст", а как се казва "педал"!
– Откъде да знам? Това го няма в учебника.
– Тогава защо заминаваш? Ще бъдеш самотен.
– Ще се върна след месец-два - оправдавах се. - Ще донеса струни... микрофони... уредби... Баща ми ще купи!
Никакви уредби нямаше в София. Бяхме спукали радиоапаратите на родителите си да включваме китарите в тях. Няколко месеца преди това, в една тъмна нощ, се провряхме през прозореца на мазето на зала "България". Изнесохме всички инструменти и уредби на някаква латиноамериканска група, която ги бе оставила на сцената след гастрола си. Избухна скандал. Милицията се вдигна на крак. Изчакахме да мине скандалът. Три месеца крихме уредбите и след три месеца дадохме концерт. Последният ни концерт. Осъдиха ни по две години условно като малолетни престъпници. Мен, разбира се, ме изключиха от училище. Всеки втори месец ме изключваха, докато се стигна до тази трагична ситуация, ех...
– Няма да се върнеш - въздъхна Гофи. - Баща ти ще те уреди да следваш в Дрезден. Ще станеш велик писател и във всичките ти романи ще има цванциг. А аз ще продължавам да дрънкам на това нощно гърне. - Той кимна към китарата, която унило дремеше в ъгъла на заведението.
– Чиърс! - каза Ики.
Чукнахме се. В чашите бушуваха зелени и сини светлини. Все още не знаех, че наистина няма да се върна. Не предполагах, че това тук е раздяла, дявол да го вземе... раздяла завинаги. Не знаех, че този поглед на Гофи и току-що изреченото "чиърс!" вече принадлежат на смъртта.
Рекламите на бара пулсираха. По булевард "Ленин" примигваха оранжеви лампи, сякаш имаха гурели или сякаш щяха да заплачат с неонови сълзи. Сенките се сменяха по лицата ни: ...тъмно-светло... светло-тъмно...
Бе годината хиляда деветстотин шейсет и осма. Броени дни след Световния младежки фестивал в София с концертите и белите нощи, с неговия хаос и луди манифестации, джем сешъните с музиканти от цял свят, със скандиранията - ВЪН АГРЕСОРИТЕ ОТ ПРАГА! - свобода! свобода! - шведки, мулатки, французойки в храстите на Парка на свободата - свобода, о! - свобода! - налягали пред Народното събрание - свобода! - насядали по стълбите на храм-паметника "Александър Невски" с китари, дудуци и устни хармоники - свобода!
...и след всичко това заминавам утре за ГДР. Отивам при баща си, който свири на тромпет в операта на град Фрайберг, да сложа в ръцете му юздите на моето бъдеще. Изключен съм от всички гимназии на България два месеца преди матурата. Никой не иска да ми печата стиховете. За следване и дума не може да става. Цванциг.
Зина се облегна назад. Духна вятър. Златните ѝ къдрици се разпиляха по гърдите на Ики. Той започна да ги събира. Русокосият ангел Зина.
– Целуни ме! - каза тя.
Игор обви с ръка абсурдно тънкия ѝ кръст. Наведе се. Докосна устните ѝ. Двамата застинаха в тази поза като древногръцка скулптурна група. Топлият нощен вятър пилееше къдриците на Зина. Върху бледото ѝ слепоочие пулсираше тънка вена. Нежната кожа на скулите ѝ потръпваше под целувките на Ики. Зина бавно отдръпна глава, погледна ни със зелени очи, взе ръката му и я сложи на корема си.
– Имам чувството, че вече рита...
Заслушахме се.
– Рита... - излъга Ики.
– Невъзможно! - каза Гофи. - Кога дойде този финландец? Няма и четиридесет дни...
– Щом казвам, че рита, значи рита!
Зина целуна Ики. После Гофи. После мен.
Грубата каменна фея бе потопила крака в сухото езеро под заведението. Трима души яростно се биеха вътре за нищо и никакво. Управителят телефонираше на милицията. Падаше софийска вечер в цвета на блу джинс. Отгоре светеше бирена луна. Наблюдавахме биещите се от терасата. Началото на септември, двайсет и един часът. Току-що бях навършил деветнайсет години. Чухме далечен вой на сирена.
– Защо да ходи човек в Германия, когато може да си я въобрази? - попита Крейзи. - При това по-хубава Германия. Без германци.
Крейзи идваше от клозета, току-що надрусал се. По някакъв канал в Млечния бар той се снабдяваше с долнокачествен стаф. Черни зъби осветяваха страшно красивото му старческо лице. Крейзи твърдеше, че може да влиза в паста за зъби и да излиза оттам като тлъст бял червей. Крейзи чуваше Абсолютния тон като Чарли Паркър. Двамата ходехме на училище, облечени в белогвардейските куртки на дядо му, с вилица и нож в горното джобче. С хотелски номер около врата. Преди година основахме Анархолиберална партия на Мразещите Максим Горки. За което, разбира се, ни изключиха, мръсниците.
– Лично аз те виждам за последен път, Вик - тъжно каза той.
– Ах, шибай се! - смутено отвърнах.
Както пиехме, Катя се срина по стълбата и разби брадичката си в парапета. Рубинени капчици кръв закапаха по дългата ѝ шия.
– Ау! - извика тя, за да привлече погледите на заведението. Привлече ги. Най-огромните цици на Балканския полуостров. Не цици, облаци! - Веднъж, спомням си... но стига.
– Сгоден си! - Тя ме увенча с венец от жълтурчета, който бе свила на полянката пред "Феята".
– Ще оставиш годеница и ще идеш в чужбина? - попита Зина.
– Искаш ли да ти покажа от какво бягаш? - Катя посегна да вдигне фланелката си, но в този момент милиционерската кола закова пред "Феята". Гумите изскриптяха. Милиционерите се изсипаха отвътре: трийсет срещу трима. Белезници, палки, кобури и така нататък. Щяха да ги острижат и обръснат. Всички бяхме стригани, бръснати, бити, заплашвани, изследвани от просташката милиция заради музиката ни, облеклото, походката, погледа, усмивката.
По стълбите студен и небрежен се изкачваше Люпи. С две глави по-висок от всички. Мускулест като глупак и с шалче около шията. Обут в "Леви Щраус", който струваше една месечна заплата.
Люпи бе завоевател. Погромаджия на Пражката пролет, пазач на пражкото летище. Ветеран на българския контингент на войските от Варшавския договор. Нещастно копеле в отпуск.
– По едно за всички! - Люпи седна и впери син поглед в мен.
Моята войска, твоята войска, неговата войска, нашата, вашата, тяхната войска бе прегазила преди няколко седмици Чехословакия, където чехите се правеха на демократи. Смазахме ги, шибахме ги, дадохме им незабравим урок. Горди тръпки минаваха по кожата на родното небе, мускулесто като Люпи. Чехословашкото висеше надупчено и разпарцаливено.
– Научавам, че някои заминават за ГДР... - каза това ченге.
Луната плуваше в чашата ми като жълто-зелено яйце. Бях изпил четиристотин грама, а този тук се заяжда.
– Виждам, че Паметникът на Незнайния воин се е завърнал от Чехословакия - отвърнах. - Прави ли ти се още бум-бум?
– Единствено твоите немци стреляха в Прага - каза Люпи. И изложи своята версия: чехите бомбардират българските танкове с "молотов коктейл", лягат под веригите, но никой български войник не вдигна оръжие да застреля чех, защото са прави, мама му стара... прави са да правят каквото си искат в тяхната Чехия, докато немецът с неговия автомат и гадна сива униформа умира да пуца по хора, дървета, саксии, прозорци, небе, звезди, улични котки...
– Те наричат това "фойерверк" - завърши Люпи.
– Падат си по илюминациите. Чиърс, ченге! - каза Ики.
– Ченге, Вик не знае как е "педал" на немски - съобщи Гофи.
– И аз не знам - призна Люпи. - Странно!
– Че какво ченге си тогава?
– Ченге съм! Не сте ли виждали ченге?
– Вик! - каза Катя. - Ако не си педал, ще ме вземеш със себе си. Ще ти готвя. Ще те къпя. Ще те реша. Ще ти мия краката в леген и ще изпивам водата. Ще ти бъда робиня. Нощем ти ще ми изневеряваш с дебелите германки, а аз ще те чакам до късно и ще плача. Виж от какво бягаш, глупако! - Катя вдигна фланелката до веждите си. Най-големите цици на Балканския полуостров със зърна като фъстъци се залюляха над тънката ѝ талия и зазвъняха:
...БИМММ... БАМММ... БОМММ...
...БИМММ... БАМММ... БОМММ... - звъняха и камбаните на "Александър Невски". Циците на Катя сияеха по-сияйно от златните му кубета. Звъняха по-силно, по-звучно, по-тържествено от тлъстите камбани! Всички посетители на "Феята" впериха поглед в тях и се прекръстиха. На Катя това ѝ стигаше.
Тогава пристигна Буби, който учеше в балетното училище. Той преплува пространството като видра. Тънки крака, панталони в нежен виолет, талия, пристегната с колан от телешки бокс. Устните - чувствени, очите - бронзови, кожата на лицето - като препечен хляб. Буби говори всички европейски езици, пие вермут и знае Шекспир наизуст.
– Натюрлих, на мен ми е известно как се казва "педал" на немски. - Той ме целува в ухото, гъделичка с език ушната ми мида и продължава: - Да се спрем на най-употребяваните думички: "швул" и "тунте".
Милиционерите бият тримата клиенти в празното езеро. Пеем със затворена уста песента за падналите в борбата. На този горестен фон Буби декламира с плътен баритон:
– Швулът е първичен, груб и агресивен. Швулът е немузикален. Швулът е простак. Швулът е нацист. Не всеки хомосексуалист в Германия е нацист! Швулът е стадо. Швулът не уважава родителите си. Швулът мрази традицията. Швулът носи оловен бокс на дясната си ръка.
Пфуй!
– Тунте е нежен, тунте е миролюбив. Не всеки в Германия е тунте! Швул е диагноза. Тунте - призвание. Тунте е индивидуалност. Тунте не е егоист. Тунте е слънчев. Тунте свири Моцарт на флейта. Тунте е пеперуда, през чиито прозрачни крилца друго тунте чете посланието на дъгата...
– Но как да се обръща Вик към немците? - пита Ики.
– Всеки сам избира форми на общуване - усмихва се Буби.
Гофи извади китарата. Докато милицията биеше онези, запяхме "ALL YOU NEED IS LOVE".
Старшината вдигна глава нагоре. Милиционерите се вцепениха. Арестуваните - също.
LOVE! LOVE! LOVE! - пеехме ние.
Той хукна нагоре по стълбите, крещейки:
– Ще ви изселя! Скатай китарите!
Световният младежки фестивал обърка Народната милиция. Те не знаеха кого могат да арестуват, без да предизвикат международен скандал, и кого - не.
– Откъде сте? Вас питам! Е?
Гофи пребледня и се изправи. Белегът между носа и лявото око хлътна. Един лунен лъч плъзна по усойното му лице.
– ФРОМ ИНДИЯ! - гордо отвърна той.
– Откъде?!?!
– АУС ИНДИЕН! - гордо отвърнах аз.
– Камарад... - прошепна старшината. - Тук - не! Там - в парк. В парк! - Той хвана Гофи под мишница и заръкомаха към горичката срещу "Феята". - Ферщеен?
– ЦВАНЦИГ! - ревна Гофи в лицето му.
Станахме.
– Накъде? - попита Ики. - Пие ми се още едно!
– Към комсомолката Настася! - реших аз.
– Към комсомолката Настася! - извикаха всички.
С китари и песни поехме към комсомолката Настася. Тя живееше в офицерския блок до "Феята". Бях ѝ посветил стихотворения. Еротична поезия. Преди няколко месеца ги четох по телевизията. Родителите ѝ ме мразеха. Телевизията не ме покани повече.
Пред блока спряхме. Бяхме цяла тълпа. Повечето не познавах. Непознатите също пееха.
– Милиция! Милиция! Какво е това безобразие! - Прозорец след прозорец се разтваряха с трясък, офицерските съпруги си скубеха косите и проклинаха Световния младежки фестивал, който бе разколебал вярата им в съпрузите. Офицерите бяха получили указание да толерират цивилното население за известно време.
– Марш! Пръскай се! Разотивай се! - страхливо командваха те през раменете на съпругите си. Някой бе забравил да отмени указанието.
Ние пеехме "ALL YOU NEED IS LOVE".
Прозорецът на Настася не се отваряше, въпреки че през цялото време държах палец на звънеца.
LOVE! LOVE! LOVE! - пееха Ики, Зина, Катя, Буби, Крейзи и дори ченгето Люпи.
REVOLUTION! REVOLUTION!
– Настася! - изкрещя Катя сред песен, врява и трясък. - Ако не дойдеш да си го вземеш, ще ти го отмъкна под носа.
Прозорецът на Настася се разтвори.
– Алкохолици! - разкрещя се комсомолският секретар Настася. - Паразити! Нихилисти! Махайте се! Нашите ги няма! И коя си ти, че ще го отмъкнеш?
– Отваряй!
– Няма!
– Няма ли?
Изтеглих юмрук назад, замахнах и го мушнах в стъкления прозорец на офицерския блок.
Разнесе се трясък. Разпиляха се стъкла. Угаснаха всички прозорци. Ръката ми потъна до рамото в мрака на счупената врата. Измъкнах я обратно. От срязаната артерия над палеца кръвта пулсираше като фонтан. Изглеждаше черна под оранжевата светлина на булевард "Ленин". Всички ахнаха. Офицерите и офицерките се прибраха боязливо в спалните си помещения. Русокосата глава на Настася грееше над пияната и озадачена тълпа:
– Какво стана, Вик? - попита тя отгоре.
– Кръвта ми изтича. Да живее комунизмът! - отвърнах отдолу.
– Е, хайде, Вик. Чао! - Гофи пристъпи, прегърна ме, целуна ме, погледна ме в очите и каза:
– ЦВАНЦИГ!
Вдигна палец нагоре и си тръгна."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Кацането
Йордан Колев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Живот в скалите
Мария Лалева
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Жажда
Захари Карабашлиев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Хавра
Захари Карабашлиев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цени от:  19.90 лв.
Тютюн - том 1 и том 2
Димитър Димов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  40.00 лв.
Чамкория - пълно издание
Милен Русков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цени от:  25.00 лв.
Старогръцки митове и легенди - Том 1
Петър Кърджилов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Принцесата на Перперикон
Красимира Султанова
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.98 лв.
Балада за Георг Хених
Виктор Пасков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Сянката на огъня
Владислав Икономов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  11.00 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
Антихрист
Емилиян Станев
Правилата на мисленето
Ричард Темплар
Роми Шнайдер отблизо
Алис Шварцер
Валя Василева - книга
"Сезоните на живота" е сборник от разкази за човешките ценности.
Аз съм българка
Излезе колекция с 40 невероятни истории на смели, умни и достойни българки.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка - Весела Тотева -
Падение и спасение: ...
Весела Тотева
Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога ...
Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка - Весела Тотева -
Падение и спасение: ...
Весела Тотева
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. : Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала ...
Физика на тъгата - Георги Господинов -
Физика на тъгата
Георги Господинов
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. : Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на ...
Живот в скалите - Мария Лалева -
Живот в скалите
Мария Лалева
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с ...
Няма да е все така. Съвременни притчи - Валентин Начев -
Няма да е все така. ...
Валентин Начев
Книжката е с удобен джобен размер: 12.5 x 16.5 cm. : "Важно е да не забравяме какво искаме. Да ...
Силата на словото. Съвременни притчи - Валентин Начев -
Силата на словото. ...
Валентин Начев
"Каквото и да махнете или прибавите, от себе си никога няма да се избавите! Ще промените телата ...
Лейди Гергана - Цветелина Цветкова -
Лейди Гергана
Цветелина Цветкова
"Пощенска кутия за приказки" представя дългоочакваната история на Гергана Кметска, разказана ...
Задругата - Добри Божилов -
Задругата
Добри Божилов
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за ...
Страст за живот - Алеона де Кама -
Страст за живот
Алеона де Кама
Направи най-доброто в оставащото време! Живей и се усмихвай! Следвай мечтите си и всичко, което те ...
Жажда - Захари Карабашлиев -
Жажда
Захари Карабашлиев
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. : Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката ...
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво